Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е последното послание на патриарх Неофит към българите, прочетете го
  • Новини

Това е последното послание на патриарх Неофит към българите, прочетете го

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
neofirittits.png

Какво последно послание отправи патриарх Неофит към миряните? Нека припомним неговите думи към нас сега.

„Фокус“ публикува без редакторска намеса обръщението на патриарх Неофит към българите по повод Рождество Христово. Същото беше изчетено по време на празничното богослужение за Бъдни вечер преди мо-малко от три месеца в храм-паметника „Св. Александър Невски“, докато покойният вече Негово Светейшество Неофит патриарх български все още се лекуваше във ВМА.

Ето и словото му към православните християни в навечерието на Рождество:

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Отново посрещаме Христовото Рождество и пребъдваме в светлата радост на това истинско тържество на нашата вяра и съкровена надежда – в това единствено по дълбочината на смисъла и съдържанието си събитие от богочовешката история, в което Бог открива Своята безпределна и жертвена любов към човека и цялото творение. Със Своето въплъщение днес Бог се явява в света, в образа на невинен младенец, за да заживее с човеците и да сподели с тях реалността на техния скръбен свят.

Син Божи приема плът и става Син Човешки, за да приведе човеците там, където Сам Той е пожелал да бъде техният вечен дом. Да ги освободи от робството на страстите, тлението и смъртта и да ги въдвори в Царството на Отца: там, където ги очаква живот „в изобилие“ (Иоан 10:10) и където – според личното свидетелство на Христа Спасителя – има „много жилища“ (Иоан 14:2). Където е нашето истинско небесно Отечество, за което се и раждаме, и живеем в света.

Затова и Рождество Христово е толкова съкровен и дълбоко преживяван от всички християни празник. Празник на тихата, но най-дълбока радост, на който съпреживяваме онова, което са преживели Всесветата Божия майка и всички земни и небесни свидетели на Раждането на Богомладенеца. Празник на Божията слава, на мира и благоволението, както е казано в похвалàта на удивените от случващото се във Витлеем небожѝтели (Лука 2:14). Тържество на Божията любов и на свише даруваната на човека свобода.

Традиционно свързваме очакването на Христовото Рождество с топлината на семейното огнище и това е нещо съвсем естествено. Бъдни вечер е вечерта на събирането на семейството. Правим това, защото радостта от посрещането на Божия Син искаме да споделим с нашите най-близки и обични. Същевременно обаче Църквата ни призовава в тази по-светла от деня нощ да не забравяме и за онези, които живеят лишени от дом и семейство, които нямат с кого да споделят тази неземна радост.

Любовта, която Бог ни засвидетелства с Въплъщението на Своя Единороден Син, следва на свой ред да засвидетелстваме и ние. Да нахраним гладния, да напоим жадния, да подпомогнем – според силите и възможностите си – всекиго, който живее в нужда и лишение, в самота и безнадеждност. Защото това е, което иска и което очаква от нас Сам Господ (срв. Мат. 25:35-36). Нашата молитва, вярата ни в Бога и благодарността ни към Него не биха имали никаква стойност, ако не са съпроводени от дела на милосърдие и любов.

В тази свята нощ, в която посрещаме Рождението на Божия Син, мислите и молитвите ни следва да отговарят на високото ни християнско призвание, а плодовете от труда на ръцете ни да свидетелстват, че нашата вяра е дълбоко осъзната и е въплътена в живота, който водим и с който променяме към добро нещата около нас.

В свят на все повече страдание и болка, на все повече и все по-ожесточени военни конфликти, сеещи разрушение и смърт, сме призвани с още повече ревност да свидетелстваме за великата милост, беззаветната любов и мира, които Господ Иисус Христос ни донесе със Своето дивно Рождество по плът, като ни помири с небесата и ни посочи верния път към нашето небесно Отечество. Единственият начин да благодарим истински на Бога за всичко онова, което Той стори за нас и нашето спасение, е да Му подражаваме в божествената Му любов и в Неговата милост към всички човеци, да бъдем верни Негови свидетели и вестители на донесената ни от Него Блага вест.

Благословена да бъде традиционната трапеза на Бъдни вечер!

Благодатта и мирът на Спасителя Христос, Божията любов и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

С отеческа обич в Родилия се Богомладенец,

НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба повече от 30 години подхранва доматите така. Приех съвета й и не съжалявам!
Next: Искам да живея със сина си и да съм глава на семейството му! Жена му да се грижи за мен! Нима не заслужавам?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.