Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е решението за комарите: Направете го сами и ще забравите за жуженето и сърбежа
  • Новини

Това е решението за комарите: Направете го сами и ще забравите за жуженето и сърбежа

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
burkqrkqwjrnasrnsar.png

Със затоплянето и по-дългите дни на повърхността все по-свободно излизат различни насекоми, които ни притесняват и хапят.  Капанът за комари , направен от изцяло натурални съставки, е много добро решение да се отървете от тези атаки за много кратко време.

Ето как се прави и как работи!

Можете лесно да намалите броя на комарите в дома си, като използвате пластмасова бутилка , която ще привлече комарите и ще ги убие. Сместа, която се поставя в изрязана пластмасова бутилка, може да престои около две седмици, след което бутилката се изхвърля.

За да получите по-голяма ефективност, се препоръчва да поставите няколко такива капана в апартамента, около къщата или в двора. Предимството на този метод за прогонване на комарите от дома ви е, че е напълно естествен.

Няма вредни съставки или химикали, които често се срещат в много препарати и устройства, предназначени за унищожаване на насекоми. Следователно няма вредни неестествени миризми или изпарения, които замърсяват въздуха.

Вероятно разполагате с всички съставки в къщата си и дори да ги нямате, те са лесно достъпни и не струват много. За този естествен капан за комари се нуждаете от следното:

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

  • 1 чаша топла вода
  • 1/4 чаша кафява захар
  • 1 чаена лъжичка суха мая (на гранули, но може и прясна)
  • 1 пластмасова бутилка от 2 литра

Как се прави този капан?

1) Разрежете пластмасовата бутилка наполовина. Поставете горната половина (като фуния) в долната половина на бутилката, но обърната.

 

2) Изсипете чаша топла вода в долната част.

 

3) Добавете 1/4 чаша кафява захар и разбъркайте, за да се разтвори напълно.

 

4) Когато изстине (или стане хладка), добавете маята към тази смес (не е нужно да бъркате).

 

5) Поставете горната част на бутилката като фуния в другата половина на бутилката, където сте изсипали всички съставки, залепете страните, за да не се разделят частите на бутилката и я увийте във вестник или нещо друго, защото комарите обичам тъмните места.

 

6) Оставете тази бутилка на място, където има много комари и ще видите, че броят им ще намалее драстично.

Как работи този капан?

Смесената по този начин мая отделя въглероден диоксид, който привлича комарите. След като влязат в капана, няма изход. Те ще кацнат на повърхността на сместа, която сте направили, ще търсят изход през вътрешността на бутилката, но всяко бягство оттук ще бъде блокирано. Накрая, уморено от скитане, насекомото ще падне на дъното и ще умре.

Continue Reading

Previous: Снощи сложих лимон в чорапа си и ахнах, когато го събух сутринта
Next: Искате ли да берете домати с кофите: Време е да им приготвите този еликсир и ще раждат без да спрат

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.