Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е решението за комарите: Направете го сами и ще забравите за жуженето и сърбежа
  • Новини

Това е решението за комарите: Направете го сами и ще забравите за жуженето и сърбежа

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
burkqrkqwjrnasrnsar.png

Със затоплянето и по-дългите дни на повърхността все по-свободно излизат различни насекоми, които ни притесняват и хапят.  Капанът за комари , направен от изцяло натурални съставки, е много добро решение да се отървете от тези атаки за много кратко време.

Ето как се прави и как работи!

Можете лесно да намалите броя на комарите в дома си, като използвате пластмасова бутилка , която ще привлече комарите и ще ги убие. Сместа, която се поставя в изрязана пластмасова бутилка, може да престои около две седмици, след което бутилката се изхвърля.

За да получите по-голяма ефективност, се препоръчва да поставите няколко такива капана в апартамента, около къщата или в двора. Предимството на този метод за прогонване на комарите от дома ви е, че е напълно естествен.

Няма вредни съставки или химикали, които често се срещат в много препарати и устройства, предназначени за унищожаване на насекоми. Следователно няма вредни неестествени миризми или изпарения, които замърсяват въздуха.

Вероятно разполагате с всички съставки в къщата си и дори да ги нямате, те са лесно достъпни и не струват много. За този естествен капан за комари се нуждаете от следното:

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

  • 1 чаша топла вода
  • 1/4 чаша кафява захар
  • 1 чаена лъжичка суха мая (на гранули, но може и прясна)
  • 1 пластмасова бутилка от 2 литра

Как се прави този капан?

1) Разрежете пластмасовата бутилка наполовина. Поставете горната половина (като фуния) в долната половина на бутилката, но обърната.

 

2) Изсипете чаша топла вода в долната част.

 

3) Добавете 1/4 чаша кафява захар и разбъркайте, за да се разтвори напълно.

 

4) Когато изстине (или стане хладка), добавете маята към тази смес (не е нужно да бъркате).

 

5) Поставете горната част на бутилката като фуния в другата половина на бутилката, където сте изсипали всички съставки, залепете страните, за да не се разделят частите на бутилката и я увийте във вестник или нещо друго, защото комарите обичам тъмните места.

 

6) Оставете тази бутилка на място, където има много комари и ще видите, че броят им ще намалее драстично.

Как работи този капан?

Смесената по този начин мая отделя въглероден диоксид, който привлича комарите. След като влязат в капана, няма изход. Те ще кацнат на повърхността на сместа, която сте направили, ще търсят изход през вътрешността на бутилката, но всяко бягство оттук ще бъде блокирано. Накрая, уморено от скитане, насекомото ще падне на дъното и ще умре.

Continue Reading

Previous: Снощи сложих лимон в чорапа си и ахнах, когато го събух сутринта
Next: Искате ли да берете домати с кофите: Време е да им приготвите този еликсир и ще раждат без да спрат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.