Това е тайният дневник за съкровищата край Велико Търново

Тайният дневник за съкровищата край Велико Търново
Кметицата Юлия Костадинова: „Както си обработваме нивите, откриваме керамика и сечива”

Големи съкровища се крият в района между великотърновските села Пушево и Ветринци. „Борба” разполага с таен иманярски дневник, който подробно описва мястото, смятано за светая светих на търсачи на съкровища от страната и чужбина. Ръкописът е иззет от бившата „Държавна сигурност” в началото на 80-те години, твърдят запознати.

Към него има и няколко доста подробни карти, които показват точното местонахождение на имането. Загадката му се подсилва и от историите за смъртта на местния иманярски гуру Цветан Тенекеджията. Той загинал при мистериозни обстоятелства и след множество разпити. Случаят е потулен, но е неизменна тема на всички златотърсачески сбирки.

„Както си обработват земята, много хора са намирали керамика и различни други сечива. Веднага са ги предавали в кметството”, разказа кметицата Юлия Костадинова. Част от останките се съхраняват при нея. Наскоро собственик на голяма нива пък е намерил в нея старинен хромел.

Христо Петров от Балван купува имоти в Пушево и решава да ги обработва. В една от нивите излиза чудесен ръчно изработен хромел, с помощта на който някога са стривали брашно. Той веднага го е предал на кметицата на Пушево. В момента сечивото се съхранява в местното читалище заедно с още дузина артефакти, намерени по същия начин в района.

„Има проучвания, но са по-скоро на аматьорска основа от страна на ентусиасти. Иначе сме чували какви ли не истории за иманета. Идват търсачи, но и да са намерили нещо, едва ли биха го казали”, обяснява кметицата Костадинова.

Тайният иманярски дневник разкрива система от пещери между Пушево и Ветринци, които са използвани от Вълчан войвода. Прочутият хайдутин е известен с многобройните си обири на турски хазни и загадките около него са също неизменна тема за разговор на иманярите.

Най-важна от всички пещерни и скални образувания край великотърновските села обаче е пещерата Матеица, сочат записките. Отбелязано е, че в нея има даже подземна църква.

Информацията е събирана в продължение на стотици години, използвани са множество ръкописи на иманяри и любители изследователи. Всички категорично я ситуират в местността Райски дол. Мястото е добре познато и като Дрянков баир. То е изключително живописно, а в близост река Янтра прави голям завой. Теренът е подбран нарочно, защото характерната извивка на Янтра е красноречив белег, който може да насочва посветените.

Според тайния иманярски дневник, проучван и от милицията, входът към подземните пещери е заприщен с огромна метална плоча. Тя препречвала дупка към подземие, дълбоко цели 74 метра. До ден-днешен тук стояло въже още от началото на 19 век, което грижливо било намаслено, за да не гние, описва в детайли входа иманярският дневник.

Като се слезе в подземието, трябва да се върви само наляво, тъй като имало заложени капани, през които човек може да пропадне.

Централният вход към Матеица е ситуиран между два зъбера, които се виждат от най-стръмната поляна в местността Райски дол до реката.

Иманярските бележки обясняват, че вътре в пещерите се пази Книгата на Вълчан войвода, която указвала точното местонахождение на над 7000 съкровища. Според легендите прочутият комита е плячкосвал де-що намери, за да събира средства. С парите той е искал да докаже на Руската империя, че може да се подпомогне една евентуална война между нея и турците. Вълчан имал и доста сведения за римски гробници.

Край Пушево се пазела и една от най-древните лечителски книги. В нея имало над 40 000 рецепти срещу различни болести и за мумифициране. Тук се намирала и църквата, в която също се пазели доста съкровища, сочи иманярският дневник.

Основните сведения за него са взети от работния бележник на някой си Кръстьо Пулев. Този човек е успял да проникне в Матеица през 1921 г. и описва с детайлни подробности експедицията си.

Ямболията твърди, че подземната църква е с размери 163 на 105 метра и с олтар, висок 25 метра. В интериора й са използвани доста елементи от Рим и Египет, което е странно за християнски храм.

Пулев се спуска в пещерите на 10 юли 1921 година. С него е и турчин на име Али. Ямболията споменава, че със спътника си се запознават в Анкара, където двамата работят в турския архив. Именно от там получават и доста сведения за района около Пушево. Тъй като ги дострашава да изследват по-точно тесните като кладенец галерии, двамата се връщат за нова експедиция година по-късно. Този път са по-добре подготвени и пускат пред себе си кучета.

В ЕДНА ОТ ГАЛЕРИИТЕ ИМАНЯРИТЕ СЕ НАТЪКВАТ НА СКЕЛЕТИ. Край тях били пръснати скъпоценности. След като проникнали веднъж, двамата се връщали многократно, за да изнасят злато.

Други двама златотърсачи разказват в ръкопис, че са ходили на мястото, но на 21 септември 1953 г. Бележките им също са поместени в тайния иманярски дневник. Точните имена не са посочени, само инициалите им – О.Д. и К.П. Последният напълно съвпада с името Кръсто Пулов. Двамата са посочили, че подземията са пълни със змии и плъхове. Те откриват и няколко сандъка с книги, грижливо опаковани в насмолени платна и парафин.

Един от авантюристите взима част от литературата и в бележките си разказва, че я е заровил в лозето си. Точно преди да свърши земният му път, той за последно написва в дневника си, че мястото било „прокълнато” и тук смъртта си намерили доста хора.

Според други сведения той заровил на доста места скъпоценности от Матеица. Цели три гърнета имало в къщата на някоя си баба Велика от Пушево. Наша проверка показа, че в района в миналото са живели две жени с такова име, но и двете са починали отдавна.

„На три места зарових злато, затова на тази милиметрова хартия оставям плана. Внимавай, когато вадиш, защото хората не спят и може да ти коства живота.

Първо зарових делва от Матеица, цялата пълна със златни монети. Намазана е със смола, за да не гние”, посочва Кръстьо Пулов. Записките му попадат у тетевенския иманяр Иван Кофара. Той пък ги завещава на някой си Емо Доктора от старата столица, който е близък на Цветан Тенекеджията. Двамата правят опит да проникнат, но той е осуетен от тогавашната милиция. Дълго време тайният иманярски дневник и картите от Матеица се пазят от органите на реда. Притежателите им обаче се погрижили да се изготвят копия, едното от които бе предоставено на „Борба”.

Юлия Костадинова, кмет на Пушево: „Доста иманяри шетат насам”

Спомням си, че тук имаше палеонтоложка експедиция, защото районът преди стотици хиляди години е бил дъно на море. За мен е странно как хората, орейки си нивите, намират различни предмети. Явно преди нас тук е имало голямо селище. Доста от сечивата и керамиката се съхраняват при мен. Местността Дрянков баир е известна. За конкретни археологически проучвания и разкопки не съм чувала.

Ст.н.с. Йордан Алексиев от Института по археология към БАН: „Трябва да се изследват топонимите”

Тук наистина не са правени цялостни проучвания, но определено съм заинтригуван. Трябва внимателно да се изследват имената на местностите и всички топоними. Някои от най-големите находки у нас първо са разкривани от иманяри. В миналото най-често намерените предмети са отнасяни при кмета, учителя или попа и те вече уведомяват археолозите. Ще направя всичко възможно да огледам района между Пушево и Ветринци.
Мост на пет века стои непокътнат в Балкана
Иманяри търсят край него съкровището на Вълчан войвода

В РАЙОНА НА КЪПИНОВСКИЯ МАНАСТИР СЕ СПОТАЙВА КАМЕНЕН МОСТ, КОЙТО ДОСЕГА НЕ Е БИЛ ПОЗНАТ НА АРХЕОЛОЗИТЕ. Съоръжението, което е на повече от 6 века, стои непокътнато, а информация за него изплува единствено от разкази на иманяри.
Почти няма търсач на имане, който да не е пленен от историите за прочутия войвода Вълчан и помощника му поп Мартин, които задигали златото от турците и го криели на различни места от Къпиновския балкан до Хаинбоаз.

„Борба” заедно с директора на Регионалния исторически музей Иван Църов тръгна именно по разкази на иманяри, а за да се доберем до моста, ни бе необходим около час и внимателно взиране сред шубраците.
Обектът досега не е бил изследван от експерти, тъй като остава скрит в гори и храсталаци в речното корито над манастира. Самият Църов остана удивен от моста, който е в учудващо добро състояние, без аналог в региона и един от малкото запазени на такава възраст по нашите земи.

Мостът е смятан за нишан (белег) за място, където е скрито имането на прочутия Вълчан войвода, който шетал из района, за да обира турски хазни, които пресичат Балкана на път за Цариград.
НА ТРИ МЕСТА В ОСНОВИТЕ НА МОСТА, КОЙТО Е ВДИГНАТ НАД РЕКА ВЕСЕЛИНА, ИМА ИЗДЪЛБАНИ ДУПКИ, а че иманяри са сновали наоколо, личи и от няколко други ями в подходите към моста от южния бряг.
Като се запролети, е почти невъзможно мостът да се забележи, тъй като е встрани от пътя и е скрит сред дърветата. Зеленината го е запазила от посегателства, а съществуването му е известно само на най-върлите планинари и златотърсачите.

Когато дърветата се разлистят, мостът става непристъпен. Той се намира вляво от пътя след Къпиновския манастир, в посока язовир „Йовковци”. До него няма път, а и е почти невъзможно да се стигне заради стръмните брегове на реката, които са оформени в тесния пролом. Може да се забележи само ако човек се доближи.
Сводът на моста е в отлично състояние, камъните са обработени идеално и си пасват, което личи от фугите и е доказателство, че е било дело на изкусен майстор.
ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ОГЛЕД МУЗЕЙНИЯТ ШЕФ УСТАНОВЯВА, ЧЕ СЪОРЪЖЕНИЕТО Е ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и е било част от пътя за Елена и проходите.

В скала до него пък е издълбан надпис на старобългарски, за който са използвани букви от глаголицата. Вдясно пък са изобразени слънце и луна, а в средата – кръст. Иван Църов внимателно засне текста, който се дава за разчитане. Според него мостът трябва да се изследва внимателно и да се обяви за културна ценност, а районът около него да се почисти от дървета и храсти, за да се осигури достъп. Забележителна е и самата конструкция на съоръжението. Сводът е издигнат така, че да поема даже най-буйните води на реката. На няколко места в свода са втъкнати мощни метални скоби за допълнителна якост. За щастие иманярските инвазии не са успели да повредят моста и той е запазен почти изцяло. До него блика минерален извор, заради който най-вероятно е избрано и мястото на съоръжението, смята Църов.

Направиха на решето три хълма край Ветринци, заради воеводско имане

Огромни тунели с къртовски труд са прокопали иманярите под старите гробища на селото

Иманяри направиха на решето три хълма край Ветринци, установи наш екип на място след множество сигнали на жители на селото. С къртовски труд изцяло на ръка при екстремни условия са прокопани десетки тунели в местностите Гущерското усое, Пайчови върби и Ханската стена. Трите хълма, разположени в характерен ред, са смятани за белег /нишан/, който копачите са следвали.

Една от най-надупчените местности е точно под старите селски гробища, също смятани за знак. Там в скалите до мястото за вечен покой, съществуващо от столетия, под огромен камък са издълбани серия от тунели с дължина повече от 15-20 метра, разказа ветринчанинът Минко Димитров. Мъжът на няколко пъти е ставал свидетел на масирана инвазия на иманярските групи, които шетат из района. Преди седмица в околността са се чули даже взривове, с които златотърсачите опитали да си проправят път в непристъпните скали. За инвазията са пуснати и няколко сигнала до полицията. „Видях групите, копаят ежедневно и даже не се крият. Изумявам се на ентусиазма и енергията им. Използва се само ръчен труд. Най-често тарторите иманяри наемат безработни роми да копаят за тях. Аз сигнализирах полицията миналата седмица, защото на един от хълмовете, точно срещу дома, бе дупка до дупка”, разказа и друг жител на селото – Николай Кирилов.

От години в целия район се търси прословутото съкровище на една от най-мистичните фигури – Вълчан войвода, твърдят местните. Според серия от иманярски записки, добили гражданственост, тук се намира и прочутата местност Матеица, в чиито дълбини има множество подземни галерии, храмове и зали, криещи несметни богатства. „Борба” представи част от бележки на златотърсачи, търсени в миналото и от Държавна сигурност.

ТРИТЕ ХЪЛМА ИЗОБИЛСТВАТ ОТ ПОДЗЕМНИ ГАЛЕРИИ И ПЕЩЕРИ

Тук, покрай извивката на река Янтра, южно от Ветринци, е минавал стар римски път. На един от трите хълма пък още личат останките от древна крепост.

„Металотърсачите не спират да пищят. Не знам какво има отдолу, но фактът си е факт”, твърди Николай Кирилов.

Един от най-обхожданите райони е точно до реката, там има и вход към скална пещера.

У нас няма иманяр, който да не говори за скритите нейде богатства на Вълчан войвода. Евентуалното им местонахождение е доста дискутирана тема и във Ветринци.

Според местни легенди освен съкровищата на войводата тук имане е скътал и цар Каломан. Търновският владетел е имал лятна резиденция в близост до Ветринци.

СТАРОТО ГРОБИЩЕ, ОГРОМНАТА СКАЛА ДО НЕГО И ТРИТЕ ХЪЛМА КРАЙ СЕЛОТО СА БЕЛЕЗИТЕ, по които се ориентират иманярите. Трите върха са в редица, подредени по височина. Самото гробище пък е на повече от 700 години.

Точно до огромния каменен къс с внушителните размери 5 на 3 метра зее и най-голямата дупка, оставена от златотърсачите. С кирки, лопати и кофи те са издълбали тунел с дължина около 20 метра. На стените му са затъкнати колове като подпори. Около мястото има поне 40-50 кубически метра пръст и скални отломки, показва Минко Димитров. Според него целта на иманярите е била да се натъкнат на някоя от подземните галерии, отвеждащи до несметните богатства. Работниците са действали с риск за живота си сред наклонената към реката гора. Освен че са рискували да бъдат затиснати от тонове земна маса, те са могли и да паднат в пропастта.

„Можете да си представите каква мотивировка е златото, щом работят при тези условия”, разсъждава Димитров.

Кой е Вълчан войвода?

Вълчан войвода е действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина от 70 души започва да действа на територията на цяла Източна България.

Той е много известна личност в народните предания в Странджа, Сакар и Източна Стара планина. Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил поп Мартин.

Вълчан войвода обирал не само турски бейове, но е намирал и стари римски и тракийски съкровища. Всичко било с една цел – за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България. Умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин.