Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това което тези учени откриха на дъното на океана изглежда като научна фантастика
  • Новини

Това което тези учени откриха на дъното на океана изглежда като научна фантастика

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
deniqlasdkaskdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Представете си колко невероятно ще е ако сте изследовател на океаните. Да прекарвате живота си търсейки изгубените кораби от миналото, потънали на дъното на океана.

Да намирате изгубени съкровища и други ценности на дъното на океана? Представяте ли си един ден да намерите най-впечатляващото от всички водни съкровища, които сте намирали до сега? Например древен град, приютявал любовниците на Хубавата Елена и Парис…

Проспериращият древен град Хераклейон потънал преди 1500 години вероятно поради значителни земетресения и наводнения.

Той носел името на Херакъл (Херкулес), като се е смятало, че той е посещавал града в античността. Според митологични разкази Парис и Елена от Троя са приклещени в Хераклейон от ревнивия Менелай преди началото на Троянската война.

Градът е намерен отново от Френски учени, водени от морския археолог Франк Годио през 2000 година.

Тази година Годио споделя в интервю, че работата по разкопките все още продължава и , че разглеждането на йероглифите и всичко останало вероятно ще отнеме 200 години.

Учените попаднали на находката съвсем случайно, когато Годио бил в търсене на военни кораби на Наполеон от битката в Нил през 1798 г., когато е бил победен от Нелсон в същите тези води.

Откритията на учените включват колосални статуи на египетската богиня Изида, бог Хапи (статуята е висока близо 6 метра) и неидентифициран египетски фараон. Всички находки са запазени в отлично състояние.

Наред с тези статуи, има стотици по-малки статуи на египетски богове. Сред тях са и цифрите, които охраняват храма, където Клеопатра е била провъзгласена за кралица на Нил.

Намерени са и десетки саркофази с тела на мумифицирани животни, които били принасяни в жертва на Амон Гереб, върховен бог на египтяните. Много амулети, златни монети и други религиозни сувенири, показващи богове като Изида, Озирис и Хорус, също са били открити.

Доказателствата сочат, че Хераклейон остава под водите някъде около 6-7 век след новата ера. Откритието ще добави дълбочина и повече детайли към познанията за древния свят, тъй като сред останките има перфектно запазени инкрустирани колони, съдържащи йероглифи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозна археологическа находка се оказа с много зловеща история
Next: Гpaдинap cпoдeля рецепта зa paзтвop c ĸoятo пoмoщ дoмaтитe мy cтaвaт eдpи и нe ce нaпyĸвaт

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.