Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това момиче днес е сред най-талантливите певици у нас, а майка й е известна актриса
  • Новини

Това момиче днес е сред най-талантливите певици у нас, а майка й е известна актриса

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
bebwehsdhsyew.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Загадката на Sofia24.bg на 10 юли е свързана с една певица, която също така е текстописец и музикален продуцент. Тя е родена на днешната дата през 1974 година в София. Прадядо й по майчина линия е един от създателите на кашкавал “Балкански“.

Работел в мандрите на Козница между Душанци и Копривщица.

Бащата на майка ѝ бил търговски представител, говорел пет езика и пътувал много по света. Майката на майка ѝ е от село Атон, където минават много от летата на Белослава.

Бащата на баща ѝ е хоров диригент и пеел невероятно. Баба ѝ по бащина линия пък е учителка. Те възпитават вкуса ѝ към хубавата музика.

Тя е дъщеря на Анета Сотирова и психиатъра Борислав Стоянов. Познахте ли я? Става въпрос за певицата Белослава. Дебютът в киното на Анета Сотирова е във филма “Сватбите на Йоан Асен“. Докато го снима, е бременна и затова кръщава дъщеря си на героинята си – княгиня Белослава.

Тя завършва средното си образование в столичното 133 СОУ „А.С.Пушкин“. Още от детска възраст се занимава с пеене и свири на пиано, като повече от 10 години е част от детския радиохор на Българско национално радио.

Завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (факултет „Поп и Джаз“ със специалност „Пеене“ в класа на професор Найден Андреев) и „Рекламна фотография“ в Лос Анджелис САЩ. След завръщането си в България, Белослава се отдава изцяло на музиката.

Музикалната кариера на Белослава започва през 1998 г, когато сформира своя група, носеща името „Трип“. Тя има две поредни участия на фестивала “Златния Орфей“ през 1998 година и 1999 година, като и от двете си тръгва с награди.

През 2001 г. излиза дебютният и първи студиен музикален албум на Белослава – „Улици“. През 2005 г. на музикалния пазар се появява и вторият музикален албум на Белослава „Слушай ме“. Третият поред музикален албум „Когато има защо…“ излиза през 2012 година. Четири години по-късно се появява четвъртият поред музикален албум, носещ името „Красотата“. За разлика от предходните, той е двоен.

Тя също участва в българските дублажи на филмите „Весели крачета 2“, „Роботи“, където си партнира с Руши Виденлиев и „Мечо Пух“. Любовта ѝ към кулинарията датира още от детството. Запалила се от дядо си – бащата на майка ѝ, който готвел уникална мусака.

Самата Белослава започва да готви активно на 17 години, когато заминава да учи в Лос Анджелис. Обича експериментите в кухнята и вече има зад гърба си две кулинарни книги.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Тя намери 72 000 евро, а когато върна парите на собственика, се случи нещо неподозирано
Next: Имотна далавера: Нашенци купуват имоти в Гърция, а с наемите у нас си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.