Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това място има древно проклятие, което обрича всеки, който се опита да разкрие тайните му
  • Новини

Това място има древно проклятие, което обрича всеки, който се опита да разкрие тайните му

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
drevvqqwhgghfgfgf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Древно египетско проклятие пази Седлото в Странджа и обрича на гибел всеки, който се опита да разкрие тайните му и за това Ванга предупредила Людмила Живкова, твърдят с плашещ устрем старите легенди.

В тази местност са скътани злато, скъпоценности и тайнствен енергиен източник, смятат мераклии да се докопат до митичното съкровище. То обаче обрича на неуспех и гибел всеки, който се опита да разкрие тайните му. Смята се, че го пази египетската богиня с изглед на котка Бастет. Най-смелите предположения са, че самата богиня е заровена там. Други твърдят, че са погребани някои от нейните свещени котки, а има и теория, че става въпрос за извънземни, пише „Телеграф“.

Начало

Случайно или не, но точно през 1981 г. в Странджа се появява карта. Тя е от почти необработена кожа и върху нея имало неясни знаци. Твърди се, че старинният чертеж бил известен поне от османско време и по неведоми пътища стигнал до ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа. Според очевидци, иманярят занесъл картата лично на самата Людмила Живкова, която тогава е председател на Комитета за култура и всички знаели, че се занимавала с подобни мистерии.

Това, което чула от Мустафа, доста заинтригувало първата дама на държавата. Мустафа твърдял, че картата описва Седлото, намиращо се между странджанските върхове Голямо Градище и Малко Градище, където според легендите била погребана египетската богиня Бастет.

Твърди се, че Людмила Живкова била силно заинтригувана от историята. Веднага започнала да се среща и говори по темата с различни учени и археолози, но повечето от тях били скептични по въпроса за богинята. Смята се, че дори били правени опити да бъде привлечен и проф. Александър Фол, който определено бил най-авторитетния познавач на древните цивилизации в района. Той обаче отказал, защото по това време вече бил зцапочнал други разкопки.

Ванга

Според една от версиите близките приятели на Людмила Живкова по нейно настояване занесли картата на Ванга. Твърди се, че Ванга им разказала за своето видение. Според него много отдавна в Странджа дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени като нашенските кукери. Пророчицата била убедена, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. Ванга предупредила в никакъв случай да не се правят започват разкопки в местността, защото ги грозяла голяма опасност.

Скоро след това иманярят Мустафа бил заловен от милицията, разпитван и бит. Не след дълго починал, разказва легендата. Но това не спряло Людмила Живкова и хората й да продължат търсенето. Думите на Ванга особено впечатлили офицер от Държавна сигурност, имащ силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков. Твърди се, че неговите имена били Кръстю Мутафчиев, но има и други версии. Същата година той организирал по заповед на Людмила тайна експедиция до мястото. Участниците в разкопките били убедени, че Седлото е заредено с особена енергия и най-често в няколко нощи през месец май всяка година на скалата може да се види сияние и две фигури – мъжка и женска.

Не се знае дали е било намерено нещо в Седлото. Смята се, че учените и хората на Людмила са копали поне на две места. Живкова издъхва мистериозно и все още необяснено на 21 юли 1981 г. Разкопките продължават и след смъртта й, но бързо след това проучванията са прекратени. Твърди се, че през 1982 г. е бил проведен закрит съдебен процес срещу Кръстю Мутафчиев. Той бил осъден на 20 години затвор. Малко по-късно умира. Други пък казват, че издъхва след 8 г.

Така вече окончателно тръгва мълвата за проклятието на Бастет, което тегне върху всички, решили да намерят тайните й в Странджа. Местните казват, че мястото излъчва странна енергия. Не е ясно обаче дали там е открито нещо, или енергията от проклятието на мястото не дава да се достигнат тайните му.

Мнозина смятат, че там няма никаква гробница. Факт е, че има две грозни дупки, пълни с мръсна вода. Дупките са оставени от здраво ровене с багер и после с кирки и лопати. Твърди се, че към Седлото интерес е бил проявен много преди иманярят да занесе картата на Людмила Живкова. Немците през Втората световна война търсели нещо там, но били принудени да прекратят проучванията на местността. Предполага се, че те по-скоро проучвали легенди за Кивота. После по време на социализма пък интерес към Седлото проявявали от КГБ, но нищо не открили и се отказали. Други смятат, че се вслушали в думите на Ванга.

Намерените при разкопките парчета черен гранит били изпратени за лабораторен анализ в тогавашната ГДР – Източна Германия, но там следите им се губят. На разкопките били извършени взривявания и така подземният вход под скалата, на която изследователите видели мъжката и женската фигура в сиянието, е наводнен. Говори се, че в по-ново време британски и американски тайни служби също се информирали по въпроса, но не правели разкопки.

Извънземни

В Малко Търново хора вярват, че в седловината между двата върха има или погребение на извънземен, или хранилище на древни знания и артефакти. Слухове твърдят, че иманяри виждали появата на холограмните фигури на скалата, при това винаги и само през месец май.

Смята се, че осъденият агент Кръстю Мутафчиев бил написал книга и я нарекъл “Хомо сапиенс за хомо сапиенс“. В нея разказвал за експедицията и находките, които имали извънземен произход. В книгата си Мутафчиев твърдял, че пришълците са от съзвездието Цефей, а Бастет е била тяхна ръководителка. В началото те пристигнали в Египет, където създали цивилизацията на фараоните. След смъртта на Бастет, по нейно желание, тя била погребана в Странджа, където я докарали с кораб по море. Била съпроводена от стотици войници. Имало и роби, много от тях били убити след като построили гробницата, а останалите войни създали тракийската цивилизация. Мутафчиев твърдял, че всъщност гробницата е създадена по подобие на конфигурацията, която заемат звездите от съзвездието Цефей.

На запад от мистичната скала е открит древен тракийски рудник с две хоризонтални галерии. А от другата страна има тракийска куполна гробница, древно светилище с каменни жертвеници, некропол и по-късно крепост от римско време.

Това място е било свещено и за тракийците, и за римляните. Но дали там е имало египтяни или пък древни извънземни, това засега никой не може да каже. Други пък отиват още по-далеч в свързването на историите. Казват, че след края на последния ледников период, по времето на библейския потоп, който бил по нашите земи, тукашната цивилизация бяга. Едната част отива в Месопотамия, другата – в Египет. Наследниците на египтяните се върнали в опит да възстановят старата си цивилизация, но това така и не се случило, защото вече тук се били настанили траките.

Някои обаче виждат сходства между Бастет и особено почитания от траките по тези места Дионисий. Бастет е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието – тоест олицетворявала всичко, което доставя радост от живота и на което е символ самият бог Дионисий. Египтяните вярвали също, че тя покровителства бременните жени, помага за получаването на добра реколта и за излекуването на болните. Всичко това, но без бременните жени, е покровителствано и от тракийския бог.

Според една от версиите в близката Мишкова нива има древно тракийско светилище, което обаче е издигнато върху още по-древни постройки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сити сте, а килограмите си отиват: Ще се чувствате по-леки всеки ден с тази магична салата
Next: Какви тайни се крият около връх Градище: Експерт разкрива подробности

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.