Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ТОВА ПРЕОБРЪЩА ВСИЧКО: Ето защо убиха милионера Удо Ланге край Перник, причината е умопомрачителна
  • Новини

ТОВА ПРЕОБРЪЩА ВСИЧКО: Ето защо убиха милионера Удо Ланге край Перник, причината е умопомрачителна

Иван Димитров Пешев август 14, 2022
udokagelnege.jpg

Швейцарският бизнесмен Удо Ланге, който бе открит мъртъв в дома му в пернишкото село Кладница, е бил прободен до смърт с шило. Първоначалната версия версия беше, че той е прострелян смъртоносно с огнестрелно оръжие.

Първоначалният оглед не е показал следи от насилие, но часове по-късно разследващите тръгват по горещи следи, съобщава БНТ.

Тялото на Ланге е намерено в гараж от неговата съпруга. Смъртта на 68-годишния мъж е изглеждала естествена и медиците, дошли на място, не са открили следи от насилие. По време на аутопсията обаче е открита рана в долната дясна част на шията, която преминава през белия дроб. И тук също има спорен момент.

Съдебният медик първоначално казва, че раната е причинена от малокалибрено огнестрелно оръжие, дори заключава, че е стреляно от високо.

По-късно се оказва, че раната не е огнестрелна, а Ланге е убит с нещо като шило, с което е прободен. Установено е още, че той е бил силно притискан, тъй като има едно счупено и едно пукнато ребро.

Швейцарският бизнесмен е женен за българка и живее отдавна в нашата страна. Двамата са имали предприятие за силиконови изделия, което преди няколко години са продали на шведска компания.

„В момента работим по всички версии. Има данни да са сменяни дрехите, с които е бил, за да се прикрият следите от убийството. На много ранен етап тези действия са разкрити и се работи по убийство“, заяви служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Сигналът, че Удо Ланге е намерен мъртъв в гаража на къщата си, е подаден от неговата съпруга вечерта на 11 август. Пристигналият на място лекарски екип не е установил следи от насилие. По време на аутопсията обаче е открита рана в долната дясна част на шията, през която е засегнат белият дроб. Работи се по версията за няколко замесени в убийството.

„Подозираме кръг, група извършители, но преди да се работи и напредне по тези версии ще бъдат спекулации в момента да се насочим нанякъде ние като коментар“, допълни Иван Демерджиев.

Освен в дома на Удо Ланге оглед е направен и в офиса му в кв. „Божурище“ край столицата. Според източници от разследването Ланге е убит на друго място, а след това тялото му е преместено в гаража, където го е открила неговата съпруга. Разпитват се както настоящи, така и бивши негови партньори в бизнеса.

Проверяват се всички контакти на Ланге от последната седмица преди убийството. Иззети са и записи от охранителни камери на места, където той е бил в деня на убийството му.

Като водеща версия на този етап се оформя финансов спор. Има данни, че след като е продал предприятието за производство на силиконови изделия, Ланге е подпомогнал финансово други бизнесмени, с които е имал делови отношения.

Допуска се, че е убит, за да не му бъдат върнати парите, които е дал.

Пред разследващите обаче има още няколко версии, както от делови, така и от личен порядък. Според източници на БНТ се подозира, че убийството е организирано и извършено от няколко съучастници, а част от заподозрените вече са разпитвани.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Минералната вода в България – къде и какво лекува
Next: Софи Маринова се премени в злато и показа своя принц

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.