Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са българските села, по които чужденците луднаха и искат да живеят в тях
  • Новини

Това са българските села, по които чужденците луднаха и искат да живеят в тях

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
stqiwtiqwktasrasor.png

Вече за никого не е тайна, че България се превръща във все по-привлекателна туристическа дестинация за чужденците. Пътешествениците обаче обичат да се скитат не само из по-големите ни градове, но и на из китните ни селца.

Там те са впечатлени от чистия въздух, красивата растителност и традиционните гозби, с които местните ги гощават. В следващите редове ще видите кои са десетте български селца, които са направили най-голямо впечатление на чуждестранните туристи.

Класацията е изработена от сайта Grub оr Рub и се препоръчват заради архитектурата, природните особености и историята.

1. Боженци, община Габрово

Селището омайва с възрожденската си архитектура. Гостите на селото от другите страни са влюбени във всички атракции, които то предлага, както и от вкусната селска трапеза. Най-запленени обаче са от баницата;

2. Жеравна, община Котел

Още едно селце с къщички, запазени от времето на Възраждането. Освен с архитектура впечатлява и с гледка;

3. Делчево, община Гоце Делчев

Селцето се разполага в полите Пирин и предлага гледка към главозамайващи природни красоти. Съвсем близо е и до границата с Гърция;

4. Широка лъка, община Смолян

Населеното място е известно с музикалните си традиции, интересната си история и автентичните си постройки;

5. Гела, община Смолян

Сред една от най-големите забележителности тук е тракийската крепост Градище. Традиционното гайдарско надсвирване тук също представлява огромен интерес за чужденците;

6. Лещен, община Гърмен

Едно от най-известните български села. Селището е старинно, с невероятни автентични къщи. Много от постройките тук са освежени и са превърнат в къщи за гости;

7. Рибарица, община Тетевен

Очарова с невероятни условия за отдих, красива природа и традиции;

8. Орешак, община Ловеч

В този край е кипял активен живот още по времето на палеолита. Днес селото продължава да бъде привлекателно и за нашенци и за чуждестранни гости;

9. Бръшлян, община Малко Търново

В момента в това малко райско кътче живеят едва седемдесет жители. Въпреки това то си има Музей на земеделието и Етнографска къща;

10. Арбанаси, Велико Търново

Селцето попада в Списък на световното културно наследство на ЮНЕСКО и задължително трябва да бъде посетено не само от всеки чужденец, дошъл у нас, но и от всеки българин.

Continue Reading

Previous: Родопчани са разгадали една от най-големите тайни в историята
Next: Мъж поставя мокра кърпа на прозореца всяка вечер: И вие ще направите същото като разберете защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.