Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са най-големите тайни на Родопите: Тази пътека определено ще ви предизвика
  • Новини

Това са най-големите тайни на Родопите: Тази пътека определено ще ви предизвика

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
paptqitqiwrkqwkrwqrwq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Великолепието и уютът на Родопите успява винаги да впечатли всеки, който е решил да я опознае.

Със студените си потоци и хладната борова сянка във вековните си гори, тази планина е идеалното място за усамотение, ако имате нужда да си починете от лудницата на големия град.

Освен пататника и домашното сладко от боровинки, които в населените места там могат да бъдат открити в изобилие, Родопите крият в себе си безкрайно красиви места, които си заслужава да бъдат видени поне веднъж в живота.

Такава е Дяволската пътека в близост до село Борино, разположено в западната част на планината.

Макар и малко екстремен, този маршрут е чудесна възможност да се запознаете от близо с разнообразната природа в местността, да предизвикате себе си със стръмните спускания и изкачвания по ждрелото на река Чатак дере и най-хубавото – да се полюбувате на гледките, разкриващи се на най-неочаквани места по целия път.

Въпреки че се води екопътека, маршрутът предлага доста предизвикателства, а ако имате страх от високо, имайте предвид, че ще трябва да се изправите поне няколко пъти срещу него.

Криволичещите дървени стъпала ще качат адреналина ви, затова не ви съветваме да тръгвате с каквито и да е обувки. Кецове и гуменки с гладка подметка не са никак добра идея.

В най-ниската си точка Дяволската пътека се намира на 945 метра надморска височина, разположена съвсем близо до изхода към Буйновското ждрело. Най-високата е на билото на Тепе баир на височина от 1356 метра. Това е и причината общата денивелация от слизането и качването да е около 800 метра, което не е за подценяване.

Интересното на този маршрут е, че се движи в кръг.

Затова и когато стигнете на място, ще видите две възможности за обхождането му – Голям кръг, който е с дължина малко над 10 км, и Малък кръг – дълъг значително по-кратките 3,8 км.

Така всеки може да избира според възможностите и желанията си, но ние препоръчваме по-съкратения вариант, който обаче в никакъв случай няма да ви ощети откъм преживявания.

Част от Дяволската пътека можете да видите в галерията ни и сами да прецените дали да се впуснете в това приключение или не.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази пещера е една от най-големите подземни мистерии в България
Next: Това е историята на едно от най-красивите съкровища у нас, принадлежало на важен човек

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.