Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са най-известните европейски наемници в Османската империя по време на Освободителната война
  • Новини

Това са най-известните европейски наемници в Османската империя по време на Освободителната война

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvsdfkbvksfkbfgkbgf.png

През последните години темата за Освободителната война е обект на спекулации
поради множество фактори и причини.

 

Днес ще се отклоня малко от различните тълкувания на войната и ще се фокусирам
върху друг важен аспект – военните ръководители на Османската империя и техният
произход. След като проучим темата, можем да видим, че тези лидери почти изцяло
са европейци, а не турци. Вижте кои са те:

 

Европейците в Османската империя

Мехмед Али паша – Карл Дитрих – немец

Това е главнокомандващият на цялата османска войска. Той е роден в Магдебург,
който по това време все още е част от Прусия.

Вейсел паша – фон Вексел – австриец

 

Той е австрийски офицер, който прекарва много години в служба в Австро-Унгария,
но по-късно се присъединява към военното ръководство на Османската империя. Той
командва турските войски по време на битката при Шипка-Шейново.

Хобарт паша – Аугустус Хобарт – англичанин

 

Това е лицето, което ръководи османския флот по време на Руско-турската война.
Той е бил дългогодишен моряк в британския флот и успява да достигне чина на капитан.
След това участва в Гражданската война в САЩ, като подкрепя Конфедерацията.

 

Присъединява се към Османската империя и участва в жестокото потушаване на гръцкото
критско въстание. За своите заслуги той бива удостоен с титлата “паша”.

През Освободителната война той командва целия османски флот в Черно море, като
на служба на мюсюлманската държава служат повече от 500 британски моряци. Той
е известен като единственият християнин, който става маршал в империята.

 

Бекир паша – Кембел Куксън – англичанин

Той е известен като ръководител на последната неуспешна атака върху позициите
на Шипка.

Лейтенант Уилям Хърбърт – взводен командир на Осман паша в Плевен – англичанин

Той е наемник, който се присъединява към Османската империя. Този факт е разкрит
в неговата автобиография. Описва себе си като авантюрист, който търси приключения
и напрегнат живот.

 

Интересно е да се спомене как реагира неговото семейство на решението му да бъде
наемник в този конфликт. Някои от близките му са обезпокоени, че ще се бие на
страната на мюсюлманите срещу християните, но баща му, търговец по професия, винаги
е подкрепял турците и е имал печеливш бизнес с тях. Това ясно подчертава, че висшите
британски кръгове имат интерес от запазването на цялостта на Османската империя,
като територия под техен контрол.

 

Сюлейман паша – Соломен Леви – френски евреин

Това лице е обект на сериозни спорове. Предполага се, че най-вероятно е френски
евреин, но за съжаление тази информация не може да бъде напълно потвърдена.

 

Останалите по-известни лица на служба

Военен инженер генерал Шрекер – Рошид паша – грък

Военен инструктор Александър – Искендер паша – грък

Началник на инженерните войски Блум – Мехмед паша – французин

Главен квартирмайстер Белински – Нихид паша – поляк

Началник на интенданството Шатинер – Рашид бей – французин

Началник на артилерията към главного командване – генерал Грюнвалд – норвежец

Великобритания

 

Докато другите Велики сили се ангажират в полза на Османската империя само чрез
свои офицери или наемници, Великобритания изпълнява много по-сериозна и важна
роля в конфликта.

 

Всички знаем за изстъпленията на Сюлейман паша срещу българското население, но
колко от вас знаят как той достига до българската територия? В началото на войната
той се намира със своите войски в Албания. После бива прехвърлен на британски
кораби, които го довеждат до Цариград. Оттам той продължава своя път към Тракия.

 

Това е само малка част от възможните аспекти на темата. Обобщено, е важно да
се спомене книгата на руския военен кореспондент Василий Данченко “Година на войната”.

В нея той разкрива, че руските военни се сблъскват с много европейски наемници
и доброволци в османската армия, особено англичани.

 

Данните показват, че когато
биват залавяни, те показват кръстчетата, които носят на гърдите си , и с думите
“християнин” се опитват да избегнат наказанието. Този епизод е само едно от многото
събития, които биват премълчавани, защото не са удобни на определена конюктура.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свирепа стихия удари Анталия, торнадо помете всичко по пътя си
Next: Унищожителен удар върху конкуренцията: bTV сменя Фермата с ново риалити

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.