Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са най-известните европейски наемници в Османската империя по време на Освободителната война
  • Новини

Това са най-известните европейски наемници в Османската империя по време на Освободителната война

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvsdfkbvksfkbfgkbgf.png

През последните години темата за Освободителната война е обект на спекулации
поради множество фактори и причини.

 

Днес ще се отклоня малко от различните тълкувания на войната и ще се фокусирам
върху друг важен аспект – военните ръководители на Османската империя и техният
произход. След като проучим темата, можем да видим, че тези лидери почти изцяло
са европейци, а не турци. Вижте кои са те:

 

Европейците в Османската империя

Мехмед Али паша – Карл Дитрих – немец

Това е главнокомандващият на цялата османска войска. Той е роден в Магдебург,
който по това време все още е част от Прусия.

Вейсел паша – фон Вексел – австриец

 

Той е австрийски офицер, който прекарва много години в служба в Австро-Унгария,
но по-късно се присъединява към военното ръководство на Османската империя. Той
командва турските войски по време на битката при Шипка-Шейново.

Хобарт паша – Аугустус Хобарт – англичанин

 

Това е лицето, което ръководи османския флот по време на Руско-турската война.
Той е бил дългогодишен моряк в британския флот и успява да достигне чина на капитан.
След това участва в Гражданската война в САЩ, като подкрепя Конфедерацията.

 

Присъединява се към Османската империя и участва в жестокото потушаване на гръцкото
критско въстание. За своите заслуги той бива удостоен с титлата “паша”.

През Освободителната война той командва целия османски флот в Черно море, като
на служба на мюсюлманската държава служат повече от 500 британски моряци. Той
е известен като единственият християнин, който става маршал в империята.

 

Бекир паша – Кембел Куксън – англичанин

Той е известен като ръководител на последната неуспешна атака върху позициите
на Шипка.

Лейтенант Уилям Хърбърт – взводен командир на Осман паша в Плевен – англичанин

Той е наемник, който се присъединява към Османската империя. Този факт е разкрит
в неговата автобиография. Описва себе си като авантюрист, който търси приключения
и напрегнат живот.

 

Интересно е да се спомене как реагира неговото семейство на решението му да бъде
наемник в този конфликт. Някои от близките му са обезпокоени, че ще се бие на
страната на мюсюлманите срещу християните, но баща му, търговец по професия, винаги
е подкрепял турците и е имал печеливш бизнес с тях. Това ясно подчертава, че висшите
британски кръгове имат интерес от запазването на цялостта на Османската империя,
като територия под техен контрол.

 

Сюлейман паша – Соломен Леви – френски евреин

Това лице е обект на сериозни спорове. Предполага се, че най-вероятно е френски
евреин, но за съжаление тази информация не може да бъде напълно потвърдена.

 

Останалите по-известни лица на служба

Военен инженер генерал Шрекер – Рошид паша – грък

Военен инструктор Александър – Искендер паша – грък

Началник на инженерните войски Блум – Мехмед паша – французин

Главен квартирмайстер Белински – Нихид паша – поляк

Началник на интенданството Шатинер – Рашид бей – французин

Началник на артилерията към главного командване – генерал Грюнвалд – норвежец

Великобритания

 

Докато другите Велики сили се ангажират в полза на Османската империя само чрез
свои офицери или наемници, Великобритания изпълнява много по-сериозна и важна
роля в конфликта.

 

Всички знаем за изстъпленията на Сюлейман паша срещу българското население, но
колко от вас знаят как той достига до българската територия? В началото на войната
той се намира със своите войски в Албания. После бива прехвърлен на британски
кораби, които го довеждат до Цариград. Оттам той продължава своя път към Тракия.

 

Това е само малка част от възможните аспекти на темата. Обобщено, е важно да
се спомене книгата на руския военен кореспондент Василий Данченко “Година на войната”.

В нея той разкрива, че руските военни се сблъскват с много европейски наемници
и доброволци в османската армия, особено англичани.

 

Данните показват, че когато
биват залавяни, те показват кръстчетата, които носят на гърдите си , и с думите
“християнин” се опитват да избегнат наказанието. Този епизод е само едно от многото
събития, които биват премълчавани, защото не са удобни на определена конюктура.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свирепа стихия удари Анталия, торнадо помете всичко по пътя си
Next: Унищожителен удар върху конкуренцията: bTV сменя Фермата с ново риалити

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.