Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са последните думи на баща, който дари сърцето си на своя син, чието време изтичаше
  • Новини

Това са последните думи на баща, който дари сърцето си на своя син, чието време изтичаше

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
abasnashas.jpg

На видеото, където са представят думите на бащата е актьорът Люис Сондерсън,
който го е снимал по случай кастинг за актьори.

Въпреки това, думите са изключително силни и звучат разтърсващо
и истински и това е причината да ги споделим с вас.

Синът на един баща се нуждаел спешно от трансплантация на сърце.

Трябвало да се действа бързо, защото времето му изтичало, а семейството нямало
необходимата сума, бащата решил, че ще дари своето сърце на любимия си син. Той
дори не се поколебал в своето решение.

Не изпускай тези оферти:

Трогателното видео е под текста

Веднъж синът му го попитал:

– Тате, а какво ще ми подариш за следващия ми рожден ден?

Тогава бащата му написал писмо, в което момчето видяло думите: “Подарих ти сърцето
си!”

Това е много трогателна и в същото време поучителна история за много хора. Защото
колко пари се хвърлят на вятъра…

А този мъж нямал нужната съма и взел, според
него, най-разумното решение. Ето какви са били последните думи на мъжа, които
той записал за сина си:

“Здравей, сине,

намерих ти ново сърце…

Просто исках да ти кажа няколко неща.

Искам винаги да слушаш майка си,

защото тя е най-добрият ти приятел

и семейството е много важно.

И момичетата…

Все още си малък за тях,

но когато настане време,

отнасяй се към тях като към принцеси

защото те са си принцеси.

И ако си казал нещо…

Ако си обещал да направиш нещо,

направи го, защото думата ти

не трябва да става на две.

И ако имаш шанс да спечелиш пари,

използвай го, дори ако понякога трябва да склониш глава.

Не бъди глупак като баща си.

Всичко ще бъде далеч по-лесно, ако имаш пари.

Не пуши, не взимай наркотици, опитай се да

бъдеш добър и честен.

Ако някой се опита да те нарани,

бъди мъж и се защитавай.

И гледай лошите дни да не те сломят.

В живота има много хубави неща.

Винаги ще бъда тук до теб.

Точно тук (посочва сърцето си).

Ще се видим по-късно, сине.

Обичам те…”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тpoянcки кoн зa cпeшни cлучaи: coдa и мeд caмo-Мeдът вкapва coдaтa в зapaзeнaтa клeткa и тя cи въpши paбoтaтa
Next: Времето внезапно се обръща! Пада мокър сняг след броени часове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.