Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са 15-те най-лоялни породи кучета: Те ще направят всичко за собственика и семейството си
  • Новини

Това са 15-те най-лоялни породи кучета: Те ще направят всичко за собственика и семейството си

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
sdfhfgbgbvbvcb.jpg

За разлика от другите животни, кучетата не са просто „мили“ с нас, затова се грижим за тях. Споделяме специална връзка с кучетата поради една причина: лоялност.

Изследванията разкриха, че частта от мозъка, свързана с удоволствието при кучетата, реагира на миризмата на собственика си. Това е същата част от мозъка, която предизвиква любовта при хората.

Представяме ви 15 породи кучета, които са безусловно верни на господаря си:

1. Акита – най-вярното куче в света! Отдаден на семейството, в което живее.

2. Голдън ретривъри – най-популярната порода кучета и има защо – те са изключително дружелюбни.

3. Немска овчарка – изключително смели и интелигентни кучета. Използват се предимно в армията, тъй като освен изброените качества са и много лоялни.

4. Бигъл – Те са надеждни, дружелюбни, любопитни, весели и нямат лоши спомени. Те са известни със своя силен лай и вой.

5. Коли – всеотдайни, грациозни и горди кучета. Добиват популярност след филма „Ласи“.

6. Боксер – Въпреки опасния си вид, тези кучета са идеални за семейство с деца. Те са дружелюбни, отдадени на децата и много забавни.

7. Санбернар – отговорни, лоялни, игриви и много интересни кучета.

8. Пиренейско планинско куче – търпеливи, интелигентни, щедри и добродушни кучета.

9. Лабрадор ретривър – една от най-лоялните породи кучета. Те много обичат децата.

10. Добермани – много безстрашни и винаги нащрек кучета. Можете без да се замисляте да поверите безопасността на вашето дете на това куче.

11. Дакел – много свирепо и любопитно куче. Един от най-лоялните.

12. Ирландски вълкодав – великан с нежно сърце. Изключително внимателни, мили и лоялни кучета.

13. Ротвайлер – игриво, самоуверено и много отдадено куче.

14. Шар пей – отличен компаньон и куче пазач. Харизматичен и верен приятел.

15. Чихуахуа е куче, което се мисли за голямо. Той притежава много чар, грация, непринуденост и отдаденост.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задават се бури, проф. Рачев предупреждава децата да си носят връхни дрехи в първия учебен ден
Next: Откриха в манастир забравена рецепта за здраво сърце, от преди 800 години-Актуална е и днес и помага на хората

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.