Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са 15-те най-лоялни породи кучета: Те ще направят всичко за собственика и семейството си
  • Новини

Това са 15-те най-лоялни породи кучета: Те ще направят всичко за собственика и семейството си

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
sdfhfgbgbvbvcb.jpg

За разлика от другите животни, кучетата не са просто „мили“ с нас, затова се грижим за тях. Споделяме специална връзка с кучетата поради една причина: лоялност.

Изследванията разкриха, че частта от мозъка, свързана с удоволствието при кучетата, реагира на миризмата на собственика си. Това е същата част от мозъка, която предизвиква любовта при хората.

Представяме ви 15 породи кучета, които са безусловно верни на господаря си:

1. Акита – най-вярното куче в света! Отдаден на семейството, в което живее.

2. Голдън ретривъри – най-популярната порода кучета и има защо – те са изключително дружелюбни.

3. Немска овчарка – изключително смели и интелигентни кучета. Използват се предимно в армията, тъй като освен изброените качества са и много лоялни.

4. Бигъл – Те са надеждни, дружелюбни, любопитни, весели и нямат лоши спомени. Те са известни със своя силен лай и вой.

5. Коли – всеотдайни, грациозни и горди кучета. Добиват популярност след филма „Ласи“.

6. Боксер – Въпреки опасния си вид, тези кучета са идеални за семейство с деца. Те са дружелюбни, отдадени на децата и много забавни.

7. Санбернар – отговорни, лоялни, игриви и много интересни кучета.

8. Пиренейско планинско куче – търпеливи, интелигентни, щедри и добродушни кучета.

9. Лабрадор ретривър – една от най-лоялните породи кучета. Те много обичат децата.

10. Добермани – много безстрашни и винаги нащрек кучета. Можете без да се замисляте да поверите безопасността на вашето дете на това куче.

11. Дакел – много свирепо и любопитно куче. Един от най-лоялните.

12. Ирландски вълкодав – великан с нежно сърце. Изключително внимателни, мили и лоялни кучета.

13. Ротвайлер – игриво, самоуверено и много отдадено куче.

14. Шар пей – отличен компаньон и куче пазач. Харизматичен и верен приятел.

15. Чихуахуа е куче, което се мисли за голямо. Той притежава много чар, грация, непринуденост и отдаденост.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задават се бури, проф. Рачев предупреждава децата да си носят връхни дрехи в първия учебен ден
Next: Откриха в манастир забравена рецепта за здраво сърце, от преди 800 години-Актуална е и днес и помага на хората

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.