Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са 15-те най-лоялни породи кучета: Те ще направят всичко за собственика и семейството си
  • Новини

Това са 15-те най-лоялни породи кучета: Те ще направят всичко за собственика и семейството си

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
sdfhfgbgbvbvcb.jpg

За разлика от другите животни, кучетата не са просто „мили“ с нас, затова се грижим за тях. Споделяме специална връзка с кучетата поради една причина: лоялност.

Изследванията разкриха, че частта от мозъка, свързана с удоволствието при кучетата, реагира на миризмата на собственика си. Това е същата част от мозъка, която предизвиква любовта при хората.

Представяме ви 15 породи кучета, които са безусловно верни на господаря си:

1. Акита – най-вярното куче в света! Отдаден на семейството, в което живее.

2. Голдън ретривъри – най-популярната порода кучета и има защо – те са изключително дружелюбни.

3. Немска овчарка – изключително смели и интелигентни кучета. Използват се предимно в армията, тъй като освен изброените качества са и много лоялни.

4. Бигъл – Те са надеждни, дружелюбни, любопитни, весели и нямат лоши спомени. Те са известни със своя силен лай и вой.

5. Коли – всеотдайни, грациозни и горди кучета. Добиват популярност след филма „Ласи“.

6. Боксер – Въпреки опасния си вид, тези кучета са идеални за семейство с деца. Те са дружелюбни, отдадени на децата и много забавни.

7. Санбернар – отговорни, лоялни, игриви и много интересни кучета.

8. Пиренейско планинско куче – търпеливи, интелигентни, щедри и добродушни кучета.

9. Лабрадор ретривър – една от най-лоялните породи кучета. Те много обичат децата.

10. Добермани – много безстрашни и винаги нащрек кучета. Можете без да се замисляте да поверите безопасността на вашето дете на това куче.

11. Дакел – много свирепо и любопитно куче. Един от най-лоялните.

12. Ирландски вълкодав – великан с нежно сърце. Изключително внимателни, мили и лоялни кучета.

13. Ротвайлер – игриво, самоуверено и много отдадено куче.

14. Шар пей – отличен компаньон и куче пазач. Харизматичен и верен приятел.

15. Чихуахуа е куче, което се мисли за голямо. Той притежава много чар, грация, непринуденост и отдаденост.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задават се бури, проф. Рачев предупреждава децата да си носят връхни дрехи в първия учебен ден
Next: Откриха в манастир забравена рецепта за здраво сърце, от преди 800 години-Актуална е и днес и помага на хората

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.