Радомирското село Дрен е едно от най-чистите места в България. Според редица проучвания, правени в региона, тук са едни от най-екологичните въздух и вода в страната.
Селото се намира на около 50 км от София. Разположено е в полите на Верила и е заобиколено от борови гори, пазещи го от ветрове и наводнения. В близост има и два язовира.
Мястото има и богата история. В миналото над Дрен е минавал древен римски път и в района все още можете да видите римски останки в местността Фульо. В близост при строежа на автомагистрала „Струма“ беше открито златното тракийско скровище. Над селото се извисява и средновековна крепост.
Любопитно в, че селото днес с население от около 1000 души, преди години в можело да се превърне в град. Предложението обаче било отхвърлено от жителите му. Именно това е причината днес Дрен да в приятна дестинация, далеч от шума на града.
Днешното село е било част от земите на древното тракийско племе агриани. През 2012 г. при строежа на АМ Струма край селото археолози намират находки датирани от преди 2800 г. Древният некропол е идентифициран с траките агриани и е определен от археологът Филип Михайлов като изключително „странен“.
Селища в района е имало и през римско време. Смята се, че днешното землище на селото е било част от римския град Елея. Имало е и по-ранно тракийско поселище. Около землището на селото са регистрирани поне четири крепости от различни епохи. Централно място заема крепостта „Градище“ в м. „Царево дърво“ (на около 6 км източно от селото).
Разположена върху най-високия връх от Дренска Верила – Градище или Дренско пладнище (1349 м), от нея се открива просторна гледка и има визуална връзка с крепостите от околните планини. На около 1, 5 км северозападно от нея се намира синхроничната ѝ крепост „Въжарско Градище“.
Намираните там шлака и сгур, както и местният топоним „Щетини“ и следите от видни, разкриват свързаността ѝ с интензивен металодобив през средновековието. Други две крепости – „Големо и Мало (Дунково) Градище“, разположени на две съседни възвишения (отстоящи на около 0,8 км едно от друго) от югозападния склон на Верила, на десния бряг на р. Тополница, са отдалечени на около 12 км югоизточно от селото. Разкритата в тях шлака, както и местоположението им (до река), също свързват изграждането им с металодобива.
Смята се, че селото в сегашния си вид е възникнало към XVI век. Първият писмен източник, споменаващ селото със сегашното му име е документ от 1527 година в, който са описани дарители дарили над 10 сребърника за българския манастир Зограф в Атон.
По време на Османското владичество, благодарение на близостта на селото до планината Верила в горите край селото се развива активно хайдутство. Жителите на Дрен пазят и до ден днешен спомена за най-значимите за тях хайдути от селото – това са Ненко хайдут и Дончо Кюлафлийски и двамата действали в края на XVIII век.
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Населението на селото е над 2000 жители и е най-голямото в района. В годините на социализма е направен опит да бъде превърнато в град, но жителите се възпротивили да стане поредния бетонен комплекс. Тогава през 1974 г. за град е обявено с. Земен.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: