Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това село е обвито в пълна мистерия, цяла България говори за него
  • Новини

Това село е обвито в пълна мистерия, цяла България говори за него

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
sshuuhhhlaaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нашата малка България е дом на необятна природна красота приютила древни градове и тайнствени места, които разказват история и мистериозни легенди.

Въпреки, че повечето от тях са си спечелили международна слава все още има места като село Хухла, които пазят своите тайни.
Село Хухла

Селото се намира на края и началото на България – на около седем километра от Ивайловград. Това е мястото, където реалност и мистерия се сливат в прегръдката на Родопите.

По римско време в селцето е кипяло живот, който е допринесъл за разцвета му. И макар да не знаем много за историята му, то също има своите драматични спомени.

Местното население е водело спокоен живот до 1913 година, когато турската войска е избила мъжете. Съдбата на жените остава неясна. Днес в селото може да се види възпоменателна плоча в чест на загиналите в кървавите събития.

Мистериите

Родопите са място, което често е свързвано с непознати явления и безкрайни богатства. Място, на което всяко листенце, камъче и пътечка пазят история.

И разбира се, село Хухла не прави изключение. Като един истински археологичен комплекс известен със своите мистерии и неразкрити тайни, земите му крият подземен град и лабиринт, чийто вход е все още неизвестен.

Откритото Тракийско светилище датира живота по тези земи от 12 век преди Новата ера. Различните подземни входове и пещери, които позволяват на човек да върви изправен сред огромни каменни постройки и плочи напомнят за светилище на Дионис.

Местните смятат, че върха „Свети Илия“ има магическа сила способна да лекува и зарежда. Там се намират и останките на кладенец, от който някога е извирала лековита вода. Но, пресъхнал след земетресение в района.

Под самия връх има приказен водопад, който според легендата е вход за тайнствения подземен град.
Хората говорят…

Очевидци разказват, че градът се наричал Самсара и входовете към него са шест. Само малцина знаят за някои от тях.

Тунелите минавали под водопадите изградени от много здрав и прозрачен материал, който позволява да се насладиш на красивата природа. Споменават и за мините в района на подземния град богати на злато и диамантени залежи.

Много често местните използвали тунелите, за да посетят римския град намиращ се над Тракийското светилище. Разглеждали постройките, статуите, улиците и всички останали ценности, които все още най-вероятно са там. Но, знаем ли къде са входовете?

„Мистериите на Хухла“

Всяка година в средата на месец юли в селото се провежда празникът „Мистериите на Хухла”. Началото му е през далечната 1983 година, когато Мистериите са били като събор на селото. Днес обаче празника събира писатели, поети, историци, музиканти от България и от света.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В това българско село се случва нещо мистериозно: Местните проговориха за първи път
Next: Къщите в това българско село рязко скочиха: Вървят по 600 000 евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.