Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това се случва по Южното Черноморие в момента, водата стигна до шестия ред чадъри
  • Новини

Това се случва по Южното Черноморие в момента, водата стигна до шестия ред чадъри

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
shavkalvalva.jpg

Изключително бурно и опасно е днес българското море. В сила за 10 август за цялото ни Черноморие са в сила две предупреждения – едно за вятър с пориви до 18-20 m/s (7-8 Бофорт) и друго за вълнение на морето 4, южно от Бургас до 5 бала.

По-голямата част от плаж „Атлиман“ в Китен, който е един от най-тихите и спокойни у нас, е буквално залята с вода, която е достигнала до шестия ред чадъри. Силен е вятърът и на плажа в Слънчев бряг, както и на тези в Приморско.

По Черноморието утре ще бъде предимно слънчево.

Вятърът постепенно ще отслабва, ще е до умерен и ще се ориентира от север-северозапад. Максималните температури ще са 28-30°. Температурата на морската вода е 26-27°. Вълнението на морето ще бъде около 3 бала.

Всички сме чували, че през август Черно море се обръща и влизащите във водата трябва да бъдат по-внимателни, за да избегнат трагични инциденти. Какво всъщност означава това?

През август започват да духат по-силни ветрове, известни като мелтем, които предизвикват по-бурни и по-чести вълнения на морето.

Антон Налбантов, директор на водно-спасителната служба към Българския Червен кръст (БЧК), предупреди, че морето не е до колене, а водата, освен място за забавление, крие и опасности, а когато се подценява и се подхожда лекомислено, се стига до фатални инциденти.

„След тези по-бурни вълнения се образуват мъртвите течения и дънните ями – много опасни явления в морето, особено за неумеещите да плуват. Когато хората попаднат в тях, много често ситуациите са драматични и, от незнание и паника, настъпва давене, особено, ако няма кой да помогне“, каза още Налбантов пред БТА.

„Мощта на водата издълбава дъното и ямата се появява около брега – на плиткото, но правят плиткото дълбоко. Спасителите са обучени и знаят, че след такива вълнения се появяват дънните ями и са задължени сутрин да оглеждат дъното и да ги обозначат, както и да предупреждават туристите… За да може човек да преодолее мъртво течение, не трябва да плува фронтално, срещу брега“, припомни Антон Налбантов.

Според него най-големият враг на неумеещите да плуват е паниката, но не трябва да се мисли, че щом си добър плувец, всичко ти е позволено.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премазаха момиченцето, което изпя песента за дъгата
Next: Черен четвъртък! Майка и дете изгоряха живи в катастрофа на Тракия

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.