Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това цвете е истинско злато, казваше баба ми: Лекува очите, ставите и стомаха. Расте във всяка леха. Рецепти
  • Новини

Това цвете е истинско злато, казваше баба ми: Лекува очите, ставите и стомаха. Расте във всяка леха. Рецепти

Иван Димитров Пешев януари 29, 2023
casvashastasd.png

Ползите от туртите са наистина многобройни. Те са популярни и непретенциозни растения, които си струва да отглеждате в цветната леха.

Те са много полезни не само за вашите цветни лехи, но и за вас.

Тези популярни едногодишни растения имат невероятната способност да предпазват лехите ви от вредители (отблъскват листни въшки, кръгли червеи, белокрилки), но малко хора знаят, че са изключително полезни и за нашето здраве.

Чаят от тези цветове е несравним за храносмилането. Още по-полезни са, ако ги залеете със зехтин.

Не изпускай тези оферти:

Маслото от турти ще бъде оценено особено от тези, които страдат от ревматизъм или ги болят ставите и костите (тоест почти всички след 60 годишна възраст).

Всичко, което трябва да направите, е да откъснете тези цъфнали цветове и да ги залеете с масло или зехтин. Спазвайте съотношението 1 част цветове на 3 части масло.

Оставете да престоят 3 седмици.

Използвайте маслото за разтриване и масажиране на възпалени стави, кости и мускули.

Ако искате още по-бързо облекчаване на болката, добавете отвара от цветовете към ваната си.

Наберете цветовете вечер и ги оставете накиснати във вода за една нощ.

На следващия ден сложете отварата на котлона, кипнете и я изсипете във ваната (може да се прецеди или да се добави с цветовете).

В народната медицина отварата отдавна се използва като диуретик.

Чаят от турти е подходящ за лечение на диария и стомашни спазми.

Екстрактът от турти подобрява метаболизма и укрепва имунната система.

Билков чай ​​за подобряване на зрението

В 500 мл вряла вода накиснете 1 чаена лъжичка зелен чай, 2 цвята от турта, 3 цвята от невен, 2 листа от коприва, 1 млад лист от йерусалимски артишок и 2 стръка мента за 30 минути.

Можете да пиете чая през деня, разредете го с вода в чаша.

С останалото количество сутрин можете да измиете очите си.

Цветовете от турта укрепват доброто зрение, защото съдържат каротеноида лутеин, от който зависи качеството и яснотата на зрението.

За възстановяване на зрителната острота билкарите препоръчват и приемът на 3 свежи цвята на ден в продължение на 1 месец.

За деца дозата е 1 цвят.

При настинка и грип

Залейте 5 цвята с вряла вода.

Увийте чайника в кърпа и го оставете да престои 5 минути.

Вдишвайте парата от гърлото на чайника през устата и издишвайте през носа.

Когато започнете да дишате свободно през носа, вдишайте през носа и издишайте през устата.

Туртите имат антибактериални и антивирусни свойства.

Миризмата им надеждно ще прогони мухите от стаята ви.

Ако искате да се отървете от въшките, втрийте масло от турти в косата си и оставете да действа 20 минути.

След това изплакнете косата си с отвара от цветовете.

Ако добавите няколко цвята турти към салатата или соса, ще получите уникален ориенталски вкус.

Някои хора ги добавят и в супи и плодови салати.

Ползите от туртите за здравето са наистина невероятни.

При здравословни проблеми винаги се обръщайте към Вашия лекар и следвайте инструкциите му!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За някои съм Плюшкин, но мразя да хвърлям неща. Ще ме разберете, ако видите какво майсторя от старите консервни кутии
Next: Тези думи ще прогонят злото от дома ви и ще ви пазят! Изречете ги внимателно и активирайте своя щит!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.