Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тодоровден 2024 – кога се пада и какво се прави
  • Новини

Тодоровден 2024 – кога се пада и какво се прави

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
tdooraoskfsakfdkfds.png

На 23 март традицията повелява провеждането на конни надбягвания, известни още като кушии, а църквата освещава варено жито.

Една от традициите е свръзана с приготвяне на обредна пита под формата на подкова или кон, украсена с орехи или царевица. Приготвената питка се раздава за здраве.

Цвиленето е друг обичай, който се изпълнява от жените – те подскачат и цвилят като кобили, докато раздават питката. Вярва се, че изпълнението на този обичай помага за раждането на здрави кончета.

Конните надбягвания са най-популярният обичай, победителят получава вкусна храна и венец.

На обредната трапеза присъстват само постни ястия. Докато жените ги приготвят, мъжете разресват конете и ги подготвят с украса за кушиите.

Задължително на празничната трапеза присъства варено жито, което предварително е осветено в църквата и след това част от него се раздава.

На този ден само в поповското село Садина се изпълнява един специфичен обичай. Ритуалът е свързан с предаване на конската опашка. Извършва се от най-стария коняр и той дава на най-малкото момче конската опашка, която е символ на Аспаруховото знаме. Малкото момче, което приема опашката, участва в конните надбягвания. Този обичай символизира стремежа за съхраняване на корените и предаване на традииите на младото поколение.

На Тодоровден се извършват и обичаи за раждане на дете. Младите семейства изпълняват обреди, за да се сдобият със свидна рожба. В тях може да участва само невеста, минала под венчило през последната година. Тя трябва да се облече празнично и да обиколи домовете, носейки малки обредни питки. По този начин невестата получава благословия за зачеване и износване на здрави деца.

Раздаването на варена царевица е друг обичай, свързан с празника. Тя се раздава за здравето на конете и техните стопани. Варената царевица се използва и за украса на обредния хляб.

Друг обичай на Тодоровден е жените да измият косите си с вода, в която предварително е накисната от сламата за храна на конете.

На празника се изпълнява и още един обичай, който е свързан с момите. Те нанизват броеници от грах или нахут, като зърната предварително се накисват във вода. Броениците се украсяват с копринени конци и всяка мома дава своята броеница на любимия си момък.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стилиян Петров: Дотук съм с българския футбол!
Next: Трагедия: Млад полицай умря нелепо на годежното си парти пред очите на гостите

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.