Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тодоровден 2024 – кога се пада и какво се прави
  • Новини

Тодоровден 2024 – кога се пада и какво се прави

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
tdooraoskfsakfdkfds.png

На 23 март традицията повелява провеждането на конни надбягвания, известни още като кушии, а църквата освещава варено жито.

Една от традициите е свръзана с приготвяне на обредна пита под формата на подкова или кон, украсена с орехи или царевица. Приготвената питка се раздава за здраве.

Цвиленето е друг обичай, който се изпълнява от жените – те подскачат и цвилят като кобили, докато раздават питката. Вярва се, че изпълнението на този обичай помага за раждането на здрави кончета.

Конните надбягвания са най-популярният обичай, победителят получава вкусна храна и венец.

На обредната трапеза присъстват само постни ястия. Докато жените ги приготвят, мъжете разресват конете и ги подготвят с украса за кушиите.

Задължително на празничната трапеза присъства варено жито, което предварително е осветено в църквата и след това част от него се раздава.

На този ден само в поповското село Садина се изпълнява един специфичен обичай. Ритуалът е свързан с предаване на конската опашка. Извършва се от най-стария коняр и той дава на най-малкото момче конската опашка, която е символ на Аспаруховото знаме. Малкото момче, което приема опашката, участва в конните надбягвания. Този обичай символизира стремежа за съхраняване на корените и предаване на традииите на младото поколение.

На Тодоровден се извършват и обичаи за раждане на дете. Младите семейства изпълняват обреди, за да се сдобият със свидна рожба. В тях може да участва само невеста, минала под венчило през последната година. Тя трябва да се облече празнично и да обиколи домовете, носейки малки обредни питки. По този начин невестата получава благословия за зачеване и износване на здрави деца.

Раздаването на варена царевица е друг обичай, свързан с празника. Тя се раздава за здравето на конете и техните стопани. Варената царевица се използва и за украса на обредния хляб.

Друг обичай на Тодоровден е жените да измият косите си с вода, в която предварително е накисната от сламата за храна на конете.

На празника се изпълнява и още един обичай, който е свързан с момите. Те нанизват броеници от грах или нахут, като зърната предварително се накисват във вода. Броениците се украсяват с копринени конци и всяка мома дава своята броеница на любимия си момък.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стилиян Петров: Дотук съм с българския футбол!
Next: Трагедия: Млад полицай умря нелепо на годежното си парти пред очите на гостите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.