Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тодор Славков проговори:След управлението на дядо ми,един човек само дава надежда на хората
  • Новини

Тодор Славков проговори:След управлението на дядо ми,един човек само дава надежда на хората

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
totaodoaorslavkvavo.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Тодор Славков определено е решил да спечели кметският стол в София с една кампания, която според мнозина се различава коренно от всички досегашни кампании в политиката на България.

Известният като Малък Тошко определено използва социалните мрежи не да дразни останалите кандидати за поста в София, а да задава въпроси и да показва какво мисли по определени въпроси не само за столицата, но и за България,пише сайтът bulbulgnewsbgg.blogspot.com

Няма ден в който Тодор Славков да не се изяви в социалната мрежа Фейсбук, като днес стори същото, ето и какво написа: ” Приятели, може и да не съм стандартният политик, да не съм изваден от калъпа на празнодумците с големи обещания, но който ме познава лично знае, че не ми липсват и куража и енергията, не да променям градинките, фонтанчета и булевардите в София, а да правя реални неща за хората както в София така и България.

Всички знаем за учителката от Самоков и вождът и в Банкя, всички вече знаем и за кюстендилският кадър на братята Галеви, но днес гледам и онова архитектчето от ДБ го пуснали в ефирът на БТВ да му съчувстваме на момчето, че жената до него участвала в порно снимки, а някой я изнудвал, абе БТВ то вие нормални ли сте, кой ги мисли тези сценарий? Само искам да отбележа, че години наред разни политически лилипути бедни като църковни мишки именно през тази телевизия влязоха в политиката на България и до днес ни обясняват колко са независими, е поне за един разбрахме, че е зависим от една мома, която няма нищо против да се снима все едно участва във филм по онзи канал, как се казваше XXL – май беше.

Сега искам да кажа и на всички онези, които всеки ден обясняват на цяла България, че били независими, граждански кандидати, избрани от хората и т.н., че в тази България в която всичко се знае за всеки, няма как да излъжеш онези, които искат да знаят истината. И заради този факт искам да подчертая, че след дядо ми Тодор Живков един, единствен човек за толкова години влезе в политиката независим от никой и това е президентът Румен Радев и всички твърдения на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев и останалите, които не го харесват, защото не им играе по свирката са именно от страх, защото този човек наистина не си поплюва казва им всичко каквото мисли и дава надежди на хората, но институцията, която оглавява не му позволява да направи нищо.

Така че ако искате двама в политика, които да са им неудобни на всички останали, знаете какво и как трябва да направите, а именно на 27.10 всички до урните гласувате за Тошко и после гледайте как ще им вземем и цяла България. Както казваше дядо ми, охраната си е охрана, тя не може да взема решения освен за това в коя кола ще трябва да се возим…Пък ние българите какво направихме дадохме на един охранител да взема решения за цяла България, викам си, хайде стига вече….”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Касапница. Жестоко убийство изправи МВР на нокти. Размазан е като куче
Next: Сигнали за опасни храни: Внимавайте, много от тях са от Турция

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.