Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този баща чака дъщеря си всяка вечер на автобусната спирка
  • Новини

Този баща чака дъщеря си всяка вечер на автобусната спирка

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
dgdwqeqweas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родителите са прекрасни същества, които биха направили всичко за децата си.

Вашата безусловна любов не познава ограничения, бариери или налагания на обществото.

Един баща те обича такъв какъвто си и в замяна иска само твоето щастие и благополучие.

Връзката между баща и дъщеря е нещо наистина уникално, което е по-силно от всичко друго съществуващо.

Надяваме се, че всяка дъщеря може да научи този вид любов от баща си и да я предаде на собствените си деца, като ги възпитава със здрави и силни ценности.

А в Парагвай има баща, който обича дъщеря си толкова много, че я чака всеки ден на автобусната спирка, след като се върне от работа.

Белен Карденас е 23-годишно момиче, което живее в Парагвай с родителите и сина си. Миналата година тя реши да сподели снимка в профила си в Twitter , която показва трогателния жест, който баща й Феликс Карденас прави за нея всеки ден.

Снимката е придружена от надпис: „Прибирам се до 8:30 или 9 и той винаги ме чака на автобусната спирка, старче, не искам да те загубя, никога не те обичам много“.

Няма нужда да обясняваме защо снимката за кратко време стана вирусна и нашумя по целия свят, завладявайки потребителите в интернет.

Както съобщава Extra , 73-годишният баща преди три години пристига точно в 20:30 часа на автобусната спирка в град Немби, Парагвай. В миналото баща й дори я водеше на работа с кола или градски транспорт.

Мъжът търпеливо чака дъщеря си Белен от понеделник до петък, която се връща от работа между 20:30 и 21:00 часа.

„Първоначално той ме взимаше от работа, но след това свикна с мисълта, че вече не съм в гимназията, че трябва да се науча да бъда независим и да следвам собствения си път, но той винаги присъства в класациите “, каза Белен.

Благодарение на ежедневния жест на любов от страна на баща си, Белен може да се чувства в безопасност, завръщайки се у дома, в свят, в който все повече осъзнаваме опасностите, които могат да се случат, особено ако сме жени.

Освен това г-н. Феликс изглежда всеотдаен и любящ баща и с внуците си, всъщност дъщерята каза : „Благодаря на баща ми за всичко, което направи и прави за мен, за братята ми, а също и за сина ми, той винаги е бил и продължава да бъде отличен баща и дядо”.

След публикуването на сладката снимка дъщерята получи много възторжени отзиви и възхищение за баща си.

Един потребител написа: „ Кажете му колко много го обичате всеки ден! Не знаеш какъв късметлия си!!! Гушкайте го много!!! ”

В отговор на това идва коментарът на втори човек, който пише: „ Колко красиво! Любовта на един баща към дъщеря му, колко нежна, ти си голям късметлия да имаш такъв баща ”.

Няма как да не се съгласим с потребителите и хората, които похвалиха и оцениха красивия жест на този баща със златно сърце.

Ти си прекрасен баща, Феликс! Пожелаваме на вас и дъщеря ви Белен много радост и любов в живота ви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снахата на Алексей Петров: Убиха го заради
Next: Денков с нови разкрития за разстрела на Алексей Петров, масовата чистка в МВР започна

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.