Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този български град е сравняван по красота с Константинопол
  • Новини

Този български град е сравняван по красота с Константинопол

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
fdskhfdkjhkmrthkfghkgfhfg.png

Днес ще ви представим повече за историята на един български град.

Въпреки че е бивша столица на България, неговото величие рядко бива оценявано подобаващо. Причината за това е, че той бива начело на страната ни по-малко от 100 години. Въпреки това, с течение на векове бива сравняван с най-красивият и голям град през Средновековието – Константинопол, пише Poznanieto.bg.

 

Кой български град е “Втори Константинопол”

Разбира се, става въпрос за Велики Преслав. Всички знаем, че Преслав става столица през 893 година след решението на църковно-народен събор от същата година. Но, малко известен факт е, че подготовката за промяна на столицата започва още от много по-рано. Още след приемането на християнството, Борис започва подготовката по преместването на столицата. Тази цялата дейност на Борис, получава своят резултат с решението на църковно-народния събор. Така постепенно при Борис, Симеон и Петър, Велики Преслав получава огромното си развитие и заради това получава прякора си Малкият или Вторият Константинопол.

Защо изграждане на Велики Преслав е толкова важно

Този порив за изграждане на големи архитектурни проекти започва още по времето на Омуртаг и неговите наследници Маламир и Пресиян. Причината е, че след управлението на Крум, България се превръща в една от 3-те империи на континента, заедно с Византия и франската империя на Каролингите. Особено след приемането на християнството, това премахва и последната пречка България за утвърди статута си на империя. За да може да потвърди това си положение – Борис, Симеон и Петър работят върху изграждането на Преслав като център на християнството.

Какво представлява Велики Преслав през X век

По това време, вече се се състоял от 3 големи концентрични каменни крепости. Големината му е била толкова сериозна, че неговите преградия са достигане до днешните градове Шумен и Търговище. Още една от приликите между Преслав и Константинопол са сходностите в схемите между двата града. Константинопол е известне с Дворцовата, Теодосиевата и Константиновата стени, коиото обграждат града под формата на концентричен кръг. Този модел е бил заимстван и във Велики Преслав.

Къде е слабото място на Велики Преслав

Идва и логичният въпрос – след като Велики Преслав е бил толкова богат и добре изграден град, защо бива толкова лесно превзет и от Светослав и от Йоан Цимисхий. Причината не е само слабостта на българската държава по това време. Укрепленията на Велики Преслав са на прекалено голяма територия и не могат да бъдат добре укрепяване. По подобие на Великата китайска стена, където китайците просто нямат необходимият ресурс да я отбраняват и племената просто я заобикалят, българите нямат необходимите човешки ресурс да пазят двете външни каменни стени. Поради тази причина, българите пазят само най-вътрешната крепост и Големия дворец, което се оказва недостатъчно.

Величието на Велики Преслав през вековете

Въпреки че, след 971 година, Велики Преслав вече не е столица на България, неговото величие се запазва през вековете. Не случайно, по-големият от братята Асеневци – Петър/Тодор, превръща Преслав със свое седалище след началото на въстанието. Това величие се запазва дори и в рамките на Османската империя. Самите завоеватели от изток наричат града Ески Стамбул(Старият Константинопол)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето след колко часа с пълна сила идва зимата
Next: Репортер на Нова се подигра цинично с един нормален, работещ българин, който с нищо не го предизвика

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.