Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този град е бил по-древен от Микена: Най-старото злато в Европа е открито край наше село
  • Новини

Този град е бил по-древен от Микена: Най-старото злато в Европа е открито край наше село

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
mikkeksnsnnsdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-древният град на Стария континент – Протоград – Градът на птиците

Кои са новите чудеса на България, които може да направят страната ни атракция за милиони туристи. „Стандарт“ стартира кампанията си за най-значимо археологическо откритие на новото хилядолетие. Можете да предлагате археологически обекти, части от тях или значими находки, разкрити в периода 2000-2012 г.

Критериите са обектите да имат висока научна стойност, да предизвикват широк обществен интерес у нас и в чужбина и да са от значение на развитието на културно-историческия туризъм в съответния регион. Националният електронен вот ще започне в началото на юли и по традиция ще е на два етапа. Предлагаме една от находките, които имат шанс да бъде хит в класацията.

Пазарджик е на път да стане световна туристическа атракция с откритото наблизо древно поселище. Според учените Протоград може да претендира, че е най-старият град в Европа.

Още по-сензационната новина е, че е бил и пристанище. Това разкри пред „Стандарт“ ръководителят на разкопките на древната могила край село Юнаците доц. д-р Явор Бояджиев. Неговият екип е разкрил част от истински търговски кораб. Става дума за предната част на голям плавателен съд, което потвърждава, че тогава реките Тополница и Марица са били плавателни.

А това е създавало условия за оживена търговия и друга стопанска дейност, което на свой ред е благоприятствало за развитието на изкуствата и религиозните култове. Край село Юнаците археолозите от българо-гръцкия екип досега са открили градски стени, порта на голямо селище, както и ров със защитна стена.

До нея е намерен скелет на човек на над 6000 години, който най-вероятно е загинал при отбраната на древния град. Интересно е, че е погребан с едната ръка под гърба, а другата – до тялото. „Касае се за цивилизация от каменно-медната епоха на 6800 години“, обясни доц. д-р Явор Бояджиев. Доскоро се смяташе, че микенска Гърция е най-старата цивилизация в Европа – отпреди 26 века.

Артефактите и находките, които накараха учените на висок глас да заключат, че това е най-древният град в Европа, бяха открити миналата година. „Най-напред се доближихме до крепостната стена, открита преди три години. Тя е била много масивна, с височина 5 метра и същата ширина“, обясни екипът археолози. Доскоро изследванията обхващаха само могилата край село Юнаците.

Оказва се обаче, че Протоград се е разпростирал на още 100 дка извън крепостните стени. Там са живеели земеделците и скотовъдците, а вътре в просторни сгради, украсени с червена и бяла боя, се е ширела висшата класа.

„През последните два дни разкопавахме в центъра на Протоград в дълбочина и на ширина. Оказа се, че има цял район до жилищните сгради, който е бил индустриална зона“, твърди археологът. Там били открити пещи и цехове, подобни на части от съвременните фабрики.

Открити са оръдия на труда, а цялата система дава чертите на един изключително цивилизован град. Другото уникално е, че в този град са намерени е първите хладилници в света.

Дълбоко под земята са намерени помещения, които са запазвали месото студено. Такова нещо не е срещано досега, твърдят учените.
Именно на тази площ археологът и екипът му се натъкнали на корабостроителница. Засега са открити счупени първообрази на кораб и малки лодки, още дори не сме ги снимали, а ги пазим тези дни, за да ги отнесем до музея в Пазарджик, обясни доц. Бояджиев.

В ниши на 6700 години също така за първи път открихме общо 11 средиземноморски гривни, които са били изключително ценни за хората и са направени от морски раковини, допълни новината доц. Бояджиев.

Уникалното е, че накитите са намерени в концентрация само на 10 метра. Новината, че на мястото е намерена и първата книга в света, все повече се доказва, тъй като сега открихме плочки и дъна на уреди с фрагменти и комбинация от протописменост, обяви археологът, който работи само с още четирима члена в екипа си.

В момента община Пазарджик очаква предвиденото финансиране за проучване на обекта в размер на 30 000 лева. Плановете на общинарите и археолозите са в Протоград да се изгради съответната туристическа инфраструктура, за да стане той достъпен за посетителите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази прекрасна българска община лежи върху тонове злато и съкровища
Next: Космически заплати за тези професии от догодина: Кои са те

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.