Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този древен и мистериозен град се намира в Родопите: Всеки Българин трябва да го посети
  • Новини

Този древен и мистериозен град се намира в Родопите: Всеки Българин трябва да го посети

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
sotaikkksriasroasrkasras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Перперикон, или известен още като Перперек, е археологически комплекс разположен на територията на Родопите. Комплексът се състои от мегалитно светилище датиращо от каменната ера, паметници от античността и крепост от средновековието.

На територията на свещеният град са живели българи, римляни, готи и византийци.

 

По времето на траките, Перперек представлявал свещен град издълбан в скалата, който бил едновременно столица и крепост с царски дворец.

Името на обекта Перперикон идва от римските заселници на града, но голяма част от българските учени отказват да приемат това название за негово име, като те смятат, че първоначалното и най-правилно име, датиращо от основаването на града, би трябвало да бъде Перперек.

Мегалитният комплекс с площ 5 кв.км. е най-големият на Балканския полуостров и се намира на 470 метра надморска височина, на върха на един скален хълм. Перперикон е разположен в долина на петнадесет километра североизточно от Кърджали, на брега на Перперишка река, точно над село Горна Крепост.

Смята се, че на Перперикон в миналото са се извършвали много култове свързвани с почит към Слънцето, а по-късно и към гръцкия бог Дионис.

Някои учени твърдят, че точно преди да започне своя поход в Азия, Александър Македонски посещава светилището на Дионис в Перперикон и получава предсказание, че ще успее да завоюва целия свят.

Освен крепостта и светилището в древния град могат да се намерят и други постройки като водохранилища, жилищни сгради и много храмове. В скалите е изсечен величествен дворец, в който се намира каменен трон, а под двореца била съкровищницата.

Там се намират и две гробници на тракийски владетели от XI и X в. пр.Хр.

По време на археологическите разкопки в Перперикон били открити съдове, монети, керамика, бронзова брадва, каменен човешки идол, тракийски боен нож и епископски амвон на еднокорабна базилика, който е единственият по рода си намиращ се в България.

Монетите открити там били сребърни от времето на цар Иван Александър, което е свидетелство за това, че именно той управлявал в Перперикон през 1343 година. На територията на комплекса била открита и бронзова монета с лика на Александър Велики, датираща от четвърти век пр. Хр.

Градът бил населяван в периода от VI хилядолетие пр.н.е. до XIV век. През 1362 година османските турци унищожават древния град и отвличат много голяма част от населението му за роби и само няколко десетилетия след тези събития мястото вече било пусто и безлюдно.

След започването на разкопките през 2000 година, около археологическият обект се случват множество скандали свързани с консервацията, проучването, експонирането и опазването му. През 2006 година екип на „По света и у нас“ се свързва с очевидци, които твърдят, че гробниците на Перперикон били ограбени още през 90-те години на миналия век.

Днес Перперикон е част от Стоте национални туристически обекта на България и е отворен за посещения целогодишно, като на място всеки може да наеме екскурзовод, който да разкаже много повече за историята на древния град.

Ако имате желание да се насладите на невероятната гледка, която се разкрива от върха на хълма, или искате да се потопите в атмосферата на свещен град, в който са живели хора от различни епохи хилядолетия наред, значи непременно трябва да посетите това прекрасно и величествено място в Родопите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли, какво чудо ще се случи с тялото ви, ако започнете да ядете мед всеки ден
Next: Знаете ли че, жива вода извира на 2 места у нас, няма да повярвате какво е това

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.