Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Според една легенда в Родопите има място наречено „Свещен триъгълник“
То се намира в ловния резерват Кормисош и поради това се е запазило непокътнато
до днес.
Това са три скали, три камъка:
-Белинташ – камъкът на познанието
-Кръстова гора – камъкът на вярата
-Караджов камък – камъкът на отвъдното
Караджов камък е най-малко познатия скален феномен и всеки който го види за пръв
път остава поразен от неговата мистика и загадъчно излъчване.
Местността и едноименният връх „Караджов камък“ се намират в непосредствена близост до село Мостово в Западните Родопи.
Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 m), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей, в който е заклещен огромен камък – т. нар. Караджов камък. Територията на едноименното скално плато е обявена за защитена местност със Заповед № РД 1015 от 6 август 2003 г.
По време на археологическо проучване, ръководено от д-р Иван Христов (НАИМ при БАН) през 2003 г. е установено, че Караджов камък е изпълнявал функцията на светилище през ранната желязна епоха и късната античност
Връх Караджов камък (1448 m н.в.) е разположен в най-югоизточната част на рида Градище в Родопите. Мястото представлява високо скално плато със стръмни отвесни скали, високи над 100 m. Платото заема площ от 4550 m². По цялото плато има десетки ями с естествен произход, но дообработени от човешка ръка. Единственият подход към платото е от югозапад през скален процеп, наречен от местните Боаза (Процеп). Процепът е висок 18 m и в горната му част се забелязват около 10 издълбани стъпки, силно измити от течащите дъждовни води.
Първите археологически проучвания на платото са осъществени едва през 2004 г. от екип на археолога д-р Иван Христов. Три сондажа са разположени в ниските части, между изпъкнали над околния терен скали. Установено е, че между скалите, върху които са издълбани улеи и ями, ритуално са били полагани огромно количество фрагменти от керамични съдове. Керамиката, намерена на обекта, е датирана от археолозите към втората фаза на ранната Желязната епоха (VIII – VI в. пр. Хр.).
Христов датира съществуването на светилището основно в два периода – първият в ранножелязната епоха, а вторият – от края на III в. до началото на IV в. (благодарение на нумизматичен материал, намерен край обекта). Разположението на светилището в района на Белинташ, обаче сочи по-ранна датировка, още в Новокаменната епоха и по-късното му преизползване от траките.
Както и при други древни светилища, тук се наблюдават няколко нива. Първото ниво се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала – преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки.
Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа „Марциганица“. Слизането е по същия път с парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.
Поради факта, че до тази забележителност се достига само след пешеходен преход и е обявена за защитена местност, природата е запазена непокътната. Маршрутът дотам минава на места по билото, което открива красиви панорамни гледки.
Прочуванията на платото са осъществени през 2004 г. от екип на археолога Иван Христов. Три сондажа са разположени в ниските части, между изпъкнали над околния терен скали. Установено е, че между скалите, върху които са издълбани улеи и ями, ритуално са били полагани огромно количество фрагменти от керамични съдове. Керамиката намерена на обекта е датирана от археолозите към втората фаза на ранната желязна епоха (VIII – VI век пр. Хр.).
Христов датира съществуването на светилището основно в два периода – първият в ранножелязната епоха, а вторият – от края на III в. до началото на IV в. (благодарение на нумизматичен материал намерен край обекта)
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: