Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този камък е чудо на България: Разкриха къде е открит и защо е без аналог в света
  • Новини

Този камък е чудо на България: Разкриха къде е открит и защо е без аналог в света

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
orrfeiiiskrasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Годината е 1987. Мястото – магичните Родопи. Недалеч от Кърджали се намира местността Вишеград.

Един ден докато вървял по стръмна пътека, изследователят Величко Димитров се подхлъзнал и полетял към дълбокото дере. Докато падал инстинктивно се хванал за нещо, което по-късно ще се окаже голямо откритие. Той държал в ръката си непознат кристал.

Така започва историята на Орфеевия ахат – уникален минерал, който се намира само в България, при това единствено край Вишеград.
През 2004 година на изложение в Мюнхен било установено, че камъкът няма аналог в света

В него има няколко пласта от зелен селадонит и жълтокафяв яспис. Те са като обвивка на сърцевина от чист ахат.

Като откривател на камъка, Величко Димитров получил и правото да му даде име. Решил да го кръсти на митичния Орфей, живял по тези земи.

Каква е историята на Орфеевия ахат никой не може да каже. Веднага обаче се появяват легенди, в които се твърди, че Орфей е носил пръстен от този цветен минерал, който е бил неговата „тайна муза“.

Във времената преди Христа от свойствата му се ползвали жреците на светилищата Перперикон и Татул за техните прорицания и чудотворство. Битуват теории, че Орфей е бил наясно с магическите и лечебни свойства на всички родопски минерали.

Лечителите с минерали и кристали са убедени, че камъкът на Орфей има сбор от енергийните качества – свойствата на ясписа да защитава и привлича благоденствието и на селадонита да отваря сърцата на хората.

Биоенергийната вибрация на ахата пък усилвала чара на мъжете и жените и разпалвала любовта. Като цяло камъкът отключвал талантите в човека.

Според мнозина пък удължава живота, помага при преумора, главоболие и световъртеж и инфекции. Носен под формата на бижу, стимулира сърдечната дейност и минимализира стреса.

Добиването на Орфеевия ахат става на едно единствено място, като находището било известно само на малцина. Дали това наистина е така не се наемаме да твърдим, но е факт, че залежите на полускъпоценния камък вече били напълно изчерпани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията се заплита: Има ли бермудски триъгълник в Родопите където изчезват хора
Next: Никой досега не е успял да разгадае мистериозното послание на Петя Дубарова

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.