Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този младеж днес е един от най-талантливите и харесвани актьори в България
  • Новини

Този младеж днес е един от най-талантливите и харесвани актьори в България

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
vdasdlasodasidoasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 27 април Владо Карамазов навърши 44 години, научи Sofia24.bg. Истинското име на актьора е Владимир Александров. Псевдонимът Карамазов е измислен от режисьорката Лилия Абаджиева още на първото му представление в Народния театър „Иман Вазов“. Псевдонимът е взет от романа на Достоевски “Братя Карамазови“.


Владимир е роден на 27 април 1979 година в семейство на спортисти. Баща му е ръгбист, а майка му е лекоатлетка. Има по-голям брат. Владо завършва Техникума по обществено хранене, където овладява кулинарното изкуство.

Паралелно с това посещава актьорското студио на Бончо Урумов. Той кандидатства в НАТФИЗ и е приет кукловодство. След първи курс професор Сейкова оценява таланта му и го взима в класа си, за да учи за драматичен актьор. Участията му на родната сцена започват в трети курс. Докато е студент в НАТФИЗ, Владо работи и като модел.

Карамазов стана особено популярен у нас, след като се появява на малкия екран като водещ на „Сървайвър“. Има безброй роли в театъра и във филмови продукции. Освен актьор и продуцент, от 2019 г. Владимир Карамазов се занимава сериозно и с фотография. Негови фотографии са публикувани в престижни платформи и печелят награди. Негово хоби и страст са също така и пътешествията, гмуркането и пистовите мотори.

Печели награда „Икар“

през 2022 година за водеща мъжка роля за Кандидатът в „Опашката“ от Захари Карабашлиев. През 2017 година е с номинация за Аскеер за „Водеща мъжка роля“ за ролята на Ален Рей в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза. През 2013 печели награда „Златен век“ за принос в културата от Министерство на културата. През 2011 – награда „Иван Димов“ за високи постижения в сферата на изкуството от Фонда за талантливи млади актьори към Фондация „Млади български таланти“.

През 2011 година – номинация за Аскеер за „Поддържаща мъжка роля“ за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан. През 2011 година – номинация за „Икар“ за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан. През 2003 година – номинация за Аскеер за „Изгряваща звезда“ за ролята на Иван Сенебирски в „Албена“ от Йордан Йовков, постановка Иван Добчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази събота е Гергьовден, прави се бяла магия срещу болести и за защита
Next: Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.