Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този мъж помага на възрастна жена да си смени гумата. Но едва вечерта разбира, че в действителност е
  • Новини

Този мъж помага на възрастна жена да си смени гумата. Но едва вечерта разбира, че в действителност е

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
tastoastiak.png

„Добротата ще спаси света“

Много хора правят добро на познати и непознати, но в това има определен риск. Никога не знаеш какво да очакваш от човека от другата страна. Хората се научиха да бъдат лицемери и да крият истинското си лице и същност.

Когато гумата на колата на старата дама се спука, тя нямала идея как ще се прибере вкъщи, времето било дъждовно, наоколо минавали малко коли, нямала и на кого да се обади за помощ.

Мъж шофирал по селския път и видял стоящата встрани кола. Там, прегърбена, стояла жена която гледала разтревожена. Младият човек решил да спре и да й помогне.

Не изпускай тези оферти:

Жената се обезпокоила, когато непознатият човек се приближи към нея. Какво има наум? Да не би да иска да й помогне?

Но тъй като тя не могла сама да смени гумата, нямала друг избор. Дамата дала на мъжа резервната гума и той я сменил за няколко минути.

Жената благодарила на младежа и му предложила отплата за работата. Мъжът категорично отказал предложената сума. Просто й казал: „Просто си спомнете за мен, когато видите, че някой има нужда от помощ. Спомнете си за Брайън Андерсън и се отплатете с добро за добрината“.

Мъжът си тръгнал. А старицата била толкова впечатлена от добротата на този човек, че чак свят й се завил. След това се качила на колата си, пошофирала малко нагоре по пътя и спряла пред една закусвалня.

Там я посрещнала усмихната сервитьорка, която й предложила кърпа да си изсуши мокрите от дъжда коси. И тук старата дама забелязала, че сервитьорката е в напреднала бременност. Навярно е била много уморена, но въпреки това, изглеждала като най-приятния човек на Земята.

Възрастната жена си поръчала лимонада и бързо я изпила. После си спомнила за Брайън Андерсън. Оставила за напитката си 100-доларова банкнота, а когато сервитьорката отишла за ресто, възрастната дама бързо се изнизала от закусвалнята и отпътувала.

Сервитьорката видяла бележка върху салфетката: „Един много добър човек ми помогна по пътя насам, сега аз помагам на Вас“. В салфетката лежали още 400 долара.

Сервитьорката се замаяла. Следващия месец щяло да се родидетето й и тези няколко седмици обещавали да бъдат много трудни. Тя прибрала парите в джоба си и довършила смяната си.

След няколко часа сервитьорката, най-накрая, се прибрала вкъщи. Легнала в леглото и, мислейки колко й провървяло, се навела към мъжа си, целунала го по челото и казала: „Обичам те, Брайън Андерсън“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младоженка разплака всички гости на сватбата си с трогателните думи към 4-годишния си доведен син
Next: Булка избяга, след като подслуша странния разговор на баща си с младоженеца

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.