Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този път наглостта на двойния убиец Семерджиев мина всички граници, вижте само какво изсипа
  • Новини

Този път наглостта на двойния убиец Семерджиев мина всички граници, вижте само какво изсипа

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
sememremrjedjas.jpg

Справка показва, че делото е от началото на миналата година в Административен съд София-град

Докато обвиняемият за жестоката катастрофа с две жертви Георги Семерджиев шофирал необезпокояван с фалшива шофьорска книжка из софийските улици, той дори стигнал дотам да жали пред съда свалянето на регистрационните табели на управляван от него автомобил.

Делото е от началото на миналата година в Административен съд София-град, показа справка на „Телеграф“.

Наглост

Не изпускай тези оферти:

В края на 2020 г. Семерджиев бил изловен от пътните полицаи и санкциониран с „прекратяване на регистрацията“ на автомобила за срок от 6 месеца. По това време той вече имал натрупани близо 50 акта за нарушения по пътищата.

Вместо да ги плати обаче, той веднага изтичал в съда с адвоката си и пуснал искане за спиране на изпълнението на заповедта за свалените табели. Съдът обаче оставил искането без разглеждане, тъй като автомобилът е регистриран на името на фирма, представлявана от друго лице.

Така магистратите решават, че „оспореният административен акт не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси“ на Семерджиев и оставят без уважение молбата му, въпреки че със самото пускане на жалба от свое име Семерджиев реално признава, че той е нарушителят на пътя.

Закрила

Семерджиев е в ареста от юли месец, след като причини адска катастрофа на столичния бул. „Черни връх“, при която загинаха две млади момичета.

Едва след трагедията стана ясно, че неуспелият футболист е шпорил из улиците с фалшива шофьорска книжка, имал е множество актове и глоби, но винаги му се е разминавало, защото над него имало полицейски чадър.

Преди няколко дни стана ясно, че 40 униформени са бдели за неговия комфорт. Веднага след катастрофата в смачкания джип, управляван от Семерджиев, разследващите откриха синя лампа и полицейска стоппалка. Полицайката Симона Радева пък е проверявана за това, че му е помогнала да избяга веднага след инцидента.

2000 като него прелетяха по Черни връх

Само за четири дни по столичния бул. „Черни връх“ са прелетели 2000 автомобила със скорост над 60 км/ч. Това съобщава председателят на Столичния общински съвет (СОС) Георги Георгиев на страницата си във Фейсбук. „Рекордьорът“ е преминал със 135 км/ч в 1:00 след полунощ.

Има отчетени 73-ма нарушители, движещи се с над 90 км/ч на този участък. В посока „надолу“, към бул. “Арсеналски“, над 1000 автомобила се движат със скорост над 60 км/ч. Това се случва от 1 до 4 септември – в дните, в които немалка част от гражданите все още са във ваканция, посочва Георгиев.

„Продължаваме да настояваме МВР спешно да закупи и монтира стационарни камери на големите булеварди в София и да организира хайки за спиране на “гонките”, които тормозят гражданите от различни квартали“, отбелязва той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нострадамус предсказал смъртта на Елизабет II и крах на монархията
Next: Слави удари брадва на Кирил Петков: Завършен лъжец! Излъга, че

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.