Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този път Слави Трифонов извади голямата брадва и полиля Христо Иванов: Не притежава чувство за срам
  • Новини

Този път Слави Трифонов извади голямата брадва и полиля Христо Иванов: Не притежава чувство за срам

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
svalsvasitorf.jpg

Христо Иванов не притежава чувство за срам. Това написа в пост във фейсбук лидерът на „Има такъв народ “ Слави Трифонов.

По думите на Трифонов изтеклото заседание на ПГ на „Демократична България“ показва, че останалите партии в коалицията се отнасяли към ИТН и гласувалите за тях като към хора „втора ръка“. Затова и в петък оттеглил партията от преговорите, за да не бъдат „изтривалка за хора като Христо Иванов“.

Вижте какво още казва Трифонов:

„Винаги съм се чудел кога и как се появява чувството за срам у един човек. В крайно сметка, не се срамуваш по желание. Или се срамуваш, или не се срамуваш. Е, как става така, че едни хора се срамуват от нещо, а други – не. Може би всичко това се корени в детството, семейството, възпитанието, училището, църквата. Не знам.

Но, уважаеми приятелю, който четеш тези редове, абсолютен факт е, че ти или изпитваш чувство за срам, когато има нещо срамно, или не. А чувството за срам ни пази да не правим глупости и да не се излагаме, да си пазим достойнството и уважението към себе си. Сега аз не изнасям някаква лекция, а прости ви казвам как разсъждавам аз.

Христо Иванов – ръководителят на ДБ не притежава чувство за срам. В петък, без да знае, че камерите и микрофоните в парламента работят, обясни на съпартийците си отношението към мен и към „Има такъв народ“. От неговите думи ми стана ясно, че аз, колегите от „Има такъв народ“ и хората гласували за нас сме втора ръка хора.

Нас ни приемат с отвращение, за да има коалиция. Ние трябва да се съгласяваме с всичко, което казват другите три партии, не трябва да имаме министри, не трябва да казваме колко некадърно и неадекватно е дадено решение, колко нефелен и конституционно неиздържан е даден законопроект. Трябва да си мълчим и да правим, каквото ни кажат, защото иначе ще ни обвинят, че сме с ГЕРБ и ДПС и край с нас.

В петък отказах „Има такъв народ“ да бъде изтривалка за такива като Христо Иванов. И днес в някакво интервю същият Христо Иванов казал – какво като Слави Трифонов видял някакво лицемерие. По думите му, след нови избори лицемерието в българската политика нямало да изчезне и аз нямало да я излекувам от лицемерието.

И видите ли – важно било да управляваме тази страна. А пък ако ще да е с лицемерие. Така ли? Ами, аз не мисля така. Смятам, че да си лицемерен е обидно за хората, които гласуват за теб. А и въобще. Да си лицемерен значи да се опитваш да лъжеш красиво.

Явно такива като Христо Иванов не се притесняват да бъдат лицемерни. Те просто се смятат за повече от другите.

По незнайно какви причини обаче аз не съм като тях и честно да ви кажа – това много ме радва. “

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя сложи камера в гаража и с ужас установи какви ги върши там мъжът ѝ всяка вечер
Next: Най-страшната трагедия почерни България. Млада майка загина в тежка катастрофа, а детето е

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.