Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той бягал 143 дни в окървавени шорти, докато не умира в името на своята кауза
  • Новини

Той бягал 143 дни в окървавени шорти, докато не умира в името на своята кауза

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
ewterdfyfgyfyft.png

Тери Фокс бяга по окървавени шорти по време на Маратона на надеждата в Канада, през юли 1980 г. Той бяга 143 дни, докато не умира.

Тери Фокс е роден в Канада през 1958 г. През 1977 г. Тери започва да чувства болки в дясното коляно, диагностициран е с рак на костите.

Наложило се лекарите да ампутират десния му крак над коляното. Три години по-късно младият спортист решава да прекоси страната от океан до океан.

Целта на бягането е да се съберат дарения за изследване на рака. Когато организира „Маратона на надеждата“, той мечтаел да събере по един долар от всеки канадски гражданин.

Повече от година мъжът тренира ежедневно, защото разбира добре, че дори здрав човек не може да преодолее такова разстояние без предварителна подготовка.

Тери Фокс започва „Маратона на надеждата“ на 12 април 1980 г., като потопил крака си в Атлантическия океан и възнамерявал да го потопи втори път в Тихия океан във Ванкувър. Бяга средно по 42 км на ден, но болестта прогресира и той тича с постоянни болки, плюс с протезза вместо крак

Единствено голямата сила на волята и желанието да помогне на милиони други страдащи го движели напред.

Към февруари 1981 г. били малко над 24 милиона долара, но най-важното е, че Тери Фокс успява да привлече вниманието на широката публика.

Днес в Канада и повече от 50 други страни по света всяка година се провеждат благотворителни бягания в чест на Тери Фокс, като събраните дарения се дават за изследвания на рака.

Terry Fox Run държи рекорда като най-голямо набиране на средства от една компания в света.

Сега, след 25 години развитие, „Фондация Тери Фокс“ нарасна до 360 милиона долара, така че с помощта на милиони хора усилията на Тери Фокс не са били напразни.

Канадските власти кръстиха ледоразбивач на името Тери Фокс. Корабът е успешно пуснат във вода през 1983 г.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин, който спаси самолет със 175 пътници: Свърших си просто работата
Next: Изсипете яйцето във врящо мляко и сиренето е готово за 20 минути. Оказва се по-богато от скъпото сирене от магазина

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.