Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той е най-красивия хирург в света (на 4 часа от София)
  • Новини

Той е най-красивия хирург в света (на 4 часа от София)

Иван Димитров Пешев юли 14, 2022
rkasvhirugug.jpg

Василий Вуйович попадна в центъра на медийното внимание, когато световните медии написаха за него, че е най-красивия хирург в света.

Този белградчанин, който живее и работи в сръбската столица, специализира в реконструктивна и естетична хирургия , а красотата и изваяното му тяло очароват жените.

Той има над 200 000 последователи в Instagram и докато представителките на нежния пол си фантазират за него, мъжете искат да изглеждат като него.

Василий ВуйовичКогато погледнете профила му в Instagram, ще видите, че дамите са готови да режат вените си за него.

Сред неговите произведения са – оперирани носове, устни и дупе, ще видите шепа негови снимки от фитнес залата, от туризъм…

А коментарите на ентусиазирани жени стават все по-чести всеки ден.

Най-красивият хирург„Най-красивият лекар на света“, „Винаги съм мечтала, че ще бъдеш мой“, „Разтопяваш сърцето ми“, са само част от хилядите коментари, които могат да се намерят под снимките му.

„ Човек трябва да се научи да се справя с това, трябва да устои на изкушенията “, споделя Василий, който за разочарование на фенките си има жена и син.

Според един от най-известните таблоиди в света – „Дейли мейл“, интересът на жени към него е не само от Сърбия, но и от цял свят.

„Постоянно ми изпращат комплименти, прилични и неприлични оферти в социалните мрежи. Предлагат ми се като съпруги, любовници, приятелки, съгласни са на каквато и да е „функция“, само за да са близо до мен“, споделя той.

Въпреки че Василие се занимава с козметична хирургия и красотата на другите зависи от ръцете му, този белградчанин казва, че външният му вид не е от решаващо значение за противоположния пол.

„Не харесвам агресивните момичета, а тези, които са интересни, забавни и имат чувство за хумор. Физическият външен вид не е важен. Красотата е в очите на мъжа, който гледа момиче. Затова за мен е важно че тя е красива за мен“, каза той.

Докторът смята, че козметичната хирургия е много повече от силикон и разкрасяване на хората, въпреки че жените често показват гърдите му заради това.

Сръбски хирург„Пластичната хирургия е широка област, това е предимно реконструктивна хирургия, която се извършва, когато хората имат определени аномалии, липсват части от тялото, имат големи изгаряния или рак на кожата“, казва лекарят, който веднъж разкри, че винаги е знаел, че ще се справи с тази професия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КОШМАР! Поредно убийство с нечовешка жестокост потресе България
Next: Каналът се отпуши мигновено: Този трик го знам от баба си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.