Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той забеляза силуета на малко момиче в порутената къща, а историята се оказа зловеща
  • Новини

Той забеляза силуета на малко момиче в порутената къща, а историята се оказа зловеща

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
silueitasktas.png

Полицаят Марк Холстер от Флорида никога няма да забрави призива, който е получил на 13 юни 2005 г. Един мъж съобщава, че е видял малко момиченце на прозореца на следващата къща.

Разнебитената къща е обитавана от хора през последните 3 години, но нямало следи от деца, нито в двора, нито навсякъде другаде.

Съседът се страхувал, че някой може да малтретира деца там, затова се обадил на полицейския служител да провери, какво се случва.

Той почукал на вратата, но не очаквал гледката, която се открила пред него.

Не изпускай тези оферти:

 

Навсякъде имало животинска тор, стара храна, боклуци, паяжини и хиляди хлебарки.

Трудно е да сложиш дете вътре.

 

„Шестгодишното момиче беше полуголо, носеше само мръсна пелена и бе заобиколено от боклук.

Когато влязох в къщата, малкото момиченце отвори широко очи. Започна да пищи и пълзеше наоколо като животно, от ъгъл до ъгъл, придърпа коленете си към брадата и ги прегърна. После изпускаше странни звуци, казво разтревоженият полицай.

 

Казваше се Дениъл. Тя веднага е прехвърлена в болница в ужасно състояние. Речта й е като на шестмесечно бебе.

 

Майката на Дениъл е изпратена в затвора за 2 години домашен арест и 3 години пробация. Дениъл й е отнета.

 

Дениъл била самотна през целия си живот и сега щастието й се усмихва.

 

Дениъл е настанена в приемно семейство, няколко дни преди осмия си рожден ден. Животът не бил лесен за нея, както и за новото й семейство. Тя продължава да се бори с дълбоките психически травми на своето минало.

 

Има по 7-8 паник атаки на ден. Тя е много обезпокоена от храната. Често яде, докато не я повърне, казва новият й баща.

 

Ето защо хладилникът е заключен с верига. Ако не беше, Дениъл щеше да изпразни всичко. Разбира се, причината е нейното минало, защо майката я е оставяла да гладува.

 

Въпреки всичко, Дениъл е по-добре в новия си дом.

 

Тя вече е на 15 години, ходи на училище и е близо до новия си баща.

„Тя е двегодишно дете, затворено в тялото на 15-годишно момиче“, казва той

Continue Reading

Previous: Мъж събори ипотекираната си къща и стовари пред банката в насипно състояние
Next: Пак бях умирисала цялата къща на пържено и няма проветряване, дойде съседката и като ми каза за този трик вече не можеш да разбереш

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.