Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той сам измислил диетата си: Отслабнал със 100 кг без ограничения, спазвайки 7 правила
  • Новини

Той сам измислил диетата си: Отслабнал със 100 кг без ограничения, спазвайки 7 правила

Иван Димитров Пешев май 18, 2023
dsadaskdkasdkasdisos.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Успешна загуба на килограми – не е необходимо да спазвате строга диета.

За 30 месеца Джон Габриел намалил теглото си със 100 килограма без никакви ограничения.

Защото, на първо място, трябва да подредите нещата не в чинията, а в главата си и изобщо в живота, смята той.

Това са 7-те му правила за успешна загуба на килограми:

Правило първо: Набавете си хранителните вещества, които липсват на организма

Оказа се, че през целия ми живот не ми достигат омега-3 мастни киселини, висококачествени протеини и витамини.

Забележете, че никоя диета не говори за това. Промених диетата си, за да получавам достатъчно от всички хранителни вещества, от които се нуждая. И знаете ли какво? След това жаждата за сладко и чипс изчезна от само себе си!

Правило второ: Излекувайте червата си

Нямате представа колко е важно да имате здрави черва. Хората редовно преяждат, червата им не могат ефективно да извличат необходимите вещества от храната. А тялото е в стрес и съхранява мазнините.

Храносмилателните проблеми провокират възпаление, което засяга хормоналните нива. Яжте повече пробиотици (кефир, кисело мляко) и храни с “правилни” храносмилателни ензими.

Правило трето: Преразгледайте режима си на сън

Важно е да нормализирате съня. Лягайте си по-рано и ставайте по-рано. Всякакви проблеми със съня стават причина да напълнеете. Причината са хормоните. Безсънието променя хормоналния фон, поради което постоянно ви се яде сладко и мазно.

Това води до високи нива на кортизол, който ви принуждава да ядете бърза храна за борба с депресията, но нездравословната храна осигурява само временно „облекчение, което провокира освобождаването на кортизол в бъдеще.

Правило четвърто: Медитирайте

И още за кортизола. Второто му официално име е „хормон на стреса“. Спите лошо – причинявате стресова ситуация за тялото. А фактът, че стресът засяга апетита, сигурно знаете и без мен.

Започнах да медитирам и визуализирам в съзнанието си всеки следващ ден (Визуализацията е техника в източните науки, насочена към създаване на образи на желаната реалност във въображението, работи на съзнателно и подсъзнателно ниво). Отървах се от стреса, а с него и от килограмите.

Правило пето: Детоксикация

След няколко месеца проучване стигнах до раздела за токсините. И научих, че тялото използва мастните клетки, за да съхранява излишните токсини. По това време вече бях свалил 70 килограма, но трябваше да се отърва от още тридесет и точно в тях се бяха натрупали всички токсини.

Започнах да приемам голямо количество алкални течности – вода с лимонов сок, ябълков оцет, зелени сокове. Консумирах много зеленчуци, салати, кълнове, фибри.

Загубих последните 30 кг много по-бързо от първите 30 кг. Въпреки че, изглежда, трябва да е обратното. Всички, които искат да отслабнат знаят колко лесно е да започнете да отслабвате и колко трудно е да свалите последните килограми.

Правило шесто: Спрете да се притеснавате за пари

Ще кажа странно нещо. Но това е така. Колкото по-малко зависите от парите, толкова по-щастливи и по-слаби сте. Преместих се в по-евтина къща, харча по-малко за неща и джаджи, дори започнах да отглеждам някои зеленчуци. И започнах да се притеснявам по-малко за парите.

И когато съм нервен, знам, че мога да изляза на двора и да изям домат, който аз самият съм отгледал. По-добре е, отколкото да изядете шоколадово блокче.

Правило седем: Признайте си

За да решите проблема си с теглото, трябва веднъж завинаги да признаете пред себе си: не сте дебели заради гените и заради „тежките кокали“, а защото сте мързеливи. За да се справите с проблемите си с теглото, ще трябва да се научите да не се страхувате от този свят. Медитацията и практиката за визуализация ми помогнаха. Така успях да се отърва от многото килограми.

Вижте още: Пълнени чушки с кайма и ориз на фурна. Чудесна идея!

Приблизително 65-70 процента от моите познати със солидно тегло страдат точно от „емоционално затлъстяване“. На много хора им е толкова неудобно да живеят в заобикалящия ги свят, че подсъзнателно се чувстват по-сигурни със своята „защитна“ мастна топка. Звучи, разбира се, доста странно, но е истина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След завършването на сватбения ритуал, младоженецът погледна мобилния си телефон и остана без думи
Next: Тя си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.