Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той се събуди! Изключили системите на неизлечимо болно дете, но се случило чудо!
  • Новини

Той се събуди! Изключили системите на неизлечимо болно дете, но се случило чудо!

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
adsgdsfgrhtrh.png

Това семейство взело решение да „освободи“ сина си, който, по мнението на лекарите, нямало шанс да живее. Но изведнъж се случило нещо, което може да се нарече чудо.

Тази история се случила през 2016 година. На Великден двугодишният Силън Аскин излязъл от кома. И това се случило само денонощие, сле дкато му изключили животоподдържащите системи.

„Не съм много религиозна – казва Кери Аскин, майката на Дилън , — но наистина смятам, че се случи чудо“.

 

Детето едва не починало заради рядко заболяване, поразяващо тъканите на белите дробове. Първият пристъп Дилън получил на Коледа през 2015 година. Спешно го закарали в болница, където открили множество кисти върху белтие дробове. Момченцето изпаднало в колапс.

 

Изследването потвърдило, че момчето има белодробна хистиоцитоза на Лангерхансовите клетки. След като в болницата Дилън развил пневмония, състоянието му рязко се влошило.

Така детето изпаднало в кома и лекарите започналида приготвят родителите му за най-лошото.

„На Разпети петък ни казаха, че се влошава все повече и няма да се събуди повече — спомня си Кери. — Всички животоподдъжащи системи работеха на пълна мощност. Покръстихме го и всички членове на семейството ни отидохме да се сбогуваме с него“.

 

По думите на Кери, тя била в ужас от случващото се. Не спала няколко дни и през цялото време плакала. Персоналът на болницата разрешил на родителите на момчето да прекарат нощта до него — лекарите смятали, че може да си отиде всеки момент.

„Пеехме му, разговаряхме и се сбогувахме с него“.

 

На следващия ден лекарите започнали постепенно да изключват уредите, поддържащи живота на момчето, когато изведнъж пулсът на детето започнал да влиза в норма.

„Ние казахме: „Почакайте, той все още се бори“ — разказва Кери. — Изведнъж нивото на кислород в кръвта му започна да се покачва от само себе си и синът ни започна да идва на себе си. До Великден състоянието му се стабилизира толкова, че успях да си позволя кратка почивка. Убедена съм, че станахме свидетели на великденско чудо“.

„Когато разказахме на по-големия брат на Дилън – Логан – за това, което се случи, той възкликна: „Той е като Иисус“.

Месец след излизането си от кома Дилън се върнал у дома. През 2017 година момчето завършило пълен курс по химиотерапия и сега е напълно здрав. Семейството на Дилън пък се присъединило към фонд, помагащ на деца, болни от рак.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фигурката на слона носи щастие в дома, но едва ли някой ви е казвал тези неща
Next: Кристина Патрашкова: Защо се разделих с Алексей Петров

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.