Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той си купи апартамент от едва 20 кв. м. и всички се чудеха как ще живее там, но само погледнете как изглежда отвътре
  • Новини

Той си купи апартамент от едва 20 кв. м. и всички се чудеха как ще живее там, но само погледнете как изглежда отвътре

Иван Димитров Пешев септември 3, 2022
pbosobksbis.jpg

Едно от предизвикателствата на преместването в малък дом е малкото място за вашите вещи.

И ако разчистването помага донякъде, има случаи, в които просто няма как да изхвърлим някои неща. Точно са такива трудности се сблъсква собственикът на студио от 17 кв.м. Той работи като водещ и най-голям проблем намира в съхранението на множеството обувки и дрехи.

Решението, което той взима е цялостен редизайн на пространството, постоянна и упорита работа с проектантите и внимание към всеки детайл. Крайният резултат е забележително жилище с гъвкаво пространство, което предлага всичко, от което неговият собственик се нуждае.

Не изпускай тези оферти:

Отворено оформление

Макар че това е студио, то изглежда като пространство с една спалня, което се дължи на L-образно оформление. Цветовата палитра е чиста и лека за очите – със сиво като доминиращ цвят и дърво, което добавя топлина.

Дизайнерският екип се възползва от пространството, като избира вградени шкафове, за да скрие вещите на собственика. Когато вратите на шкафовете се затворят цялото място изглежда чисто и организирано, което се дължи и на липсата на дръжки.

Тук се намира място за всички обувки на собственика, а високите врати правят стаята да изглежда по – голяма.

Кухня и кът за хранене

Кухнята и кътът за хранене са пример за миниатюрни решения. Тук пространството е използвано много умело. Дизайнерите залагат на дървото, а розовата табуретка оживява пространството.

 

За да персонализира този ъгъл, дизайнерите правят ниша, в която подреждат аксесоари и ценни снимки.

Зона за сън

За да направят пространството за сън уютно и привлекателно, дизайнерите съчетават килим със затъмнени завеси и щори. Тук е разположена и голямата система за забавление с  телевизор, в която собственикът е инвестирал.

Малка ниша до леглото е превърната в нощно шкафче и място за най-необходимите вещи.

Любимата част на собственикът е банята, която напомня на спа център. Тя следва цветовата схема на жилището, но има и няколко допълнителни функции, които гарантират релаксиращо преживяване. Това са високоговорител на тавана, свързан към медийната система, както и огледало с вградено осветление и механизъм против запотяване.

В зоната за душ има ниша, която може да се използва за съхраняване на шампоан и сапун.

Освен че разполага с всичко нужно, студиото подчертава личния стил на обитателя си. Тъмната цветова схема, съчетана с правилното осветление, създава интимен и домашен вид. От цветовете до дървените текстури, целият дизайн следва чистите линии и непретенциозните детайли.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Накиснете краката си в ябълков оцет и болестите ще изчезнат
Next: Най-голямата катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден: Баба поискала услуга от лекар, от която го побили тръпки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.