Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той удари в земята всички олигарси. Ето кой е най-богатият българин днес
  • Новини

Той удари в земята всички олигарси. Ето кой е най-богатият българин днес

Иван Димитров Пешев март 19, 2023
ogaslgasidkasdias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 1,3 млрд. долара е оценена основаната от Владимир Тенев компания

29-годишен български математик стана официално първия български милиардер. И то по честен път.

След години учене, неспирен труд, упоритост и златна бизнес идея Владимир Тенев успява да докаже, че човек може да забогатее само с ума и качествата си, пише bg-voice.com.

Той завършва математика в университета Станфорд през 2013 г. и заедно със съквартиранта си Байджу Бат създават компанията „Робинхуд“. Само четири години по-късно тя вече е оценена от банкери на Уолстрийт на фантастичните 1,3 милиарда долара. Анализатори дори коментират, че сумата дори е малка и прогнозите са съвсем скоро да се удвои 2-3 пъти.

В основата на огромният успех стои създаденото от Тенев и Бат мобилно приложение Robinhood, което предоставя безплатна търговия на фондовите борси. Макар и звучащо съвсем просто, изобретението на нашенеца е на път да направи революция на финансовите пазари зад океана.

Причината е, че с него всеки обикновен човек може да търгува на борсата през смартфона си. И то без никаква комисиона, за разлика от традиционните брокерски фирми като Scottrade и E*Trade, които начисляват такса за всяка транзакция, за да покрият разходите си за физически обекти, служители по продажби и бюджет за маркетинг.

Към днешна дата приложението вече има почти три милиона клиенти в САЩ. Според основателите досега дружеството е спестило на потребителите си над 500 млн. долара от такси при транзакции за общо 50 млрд. долара.

В свое интервю Владимир Тенев и партньорът му Байджу Бат казват, че целта им е експанзия и в Европа. За целта обаче те се нуждаят от сериозно финансиране за инвестициите си. Това ги кара да потърсят съдружници.

Преди месец компанията получи инвестиция от 110 млн. долара от DST Global на руския милиардeр Юрий Милнер. Участието му е показателно за потенциала пред компанията, тъй като той е известен с успешните си капиталовложения във Facebook, Airbnb, Spotify и много други. Отделно в новия инвестиционен рунд се включиха и досегашни инвеститори като фондовете New Enterprise Associates, Index Ventures и Ribbit Capital.

Досега Robinhood е набрала рисков капитал за общо 176 млн. долара, също и от други известни имена в Силициевата долина като Google Ventures и Andreessen Horowitz, както и от знаменитости като актьорите Ащън Къчър и Джаред Лето, рапъра Снуп Дог и певеца Джон Леджънд.

Robinhood прави пари по няколко формули. Фирмата изгради платформа, която позволява на други разработчици да предлагат подобни услуги без такси в собствените си приложения.

През миналата година пусна и основния си източник на приходи – абонаментната услуга Robinhood Gold. Тя позволява на потребителите да пропуснат тридневното изчакване за депозити и да правят сделки веднага, както и да вземат на кредит до два пъти над сумата в сметката си, за да търгуват.

Цената на Gold е от 10 долара на месец нагоре за потребителите с малки сметки, а има и по-висока месечна такса от 200 долара, която разрешава кредити до 50 000 долара.

А в началото бяха съквартиранти

Тенев е в САЩ от четиригодишен. Израснал е в столицата Вашингтон и от малък се интересува от математика и финанси. Дори в едно интервю признава, че на 12 години е направил първата си борсова транзакция – купува акции на Palm, производителя на PalmPilot, и удря 1000 долара.

Двамата съоснователи се запознават, докато учат физика и математика в Станфорд. След време стават съквартиранти. Впоследствие пътищата им временно се разделят – Тенев започва академична кариера, а Бат навлиза във финансовия сектор. Всичко съвпада с финансовата криза и през 2009 г. Бат се свързва със състудента си с предложение да стартират собствена компания.

„Сложихме всичките неща, които притежаваме, в един стар Infiniti Q45 от 1997 г. и пътувахме през цялата страна до Ню Йорк, за да основем малка компания за търговия с акции“, споделя Тенев преди година пред сайта Benzinga.

Имат няколко идеи, като едната от тях е да правят софтуер за автоматизиране на борсовата търговия за клиенти като хедж фондове и банки.

През 2011 г. избухва движението „Окупирай Уолстрийт“, което вдъхновява младите предприемачи. „Мнозина загубиха доверие във финансовата система. В същото време някои вътрешни хора имаха информация и достъп до инструменти и решения, които останалите нямаше как да използват“, казва Тенев пред Huffington Post.

Така в крайна сметка решават да съсредоточат усилията си върху решения за потребителите. „Видяхме възможност да използваме софтуера зад сложната алгоритмична търговия и да го предоставим на крайни клиенти“, разказва Владимир.

Решението им съвпада с бума на финансовите технологии и така през 2013 г. в Пало Алто се ражда Robinhood. Започват бързо да наемат разработчици и да развиват продукта, а в края на 2014 г. е пусната и първата версия за iOS, последвана от тази за Android.

Днес компанията има около 80 служители. „Фокусирахме се върху наемането на по-умни от нас. И ги слушаме“, казва Тенев по време на конференция през миналата есен.

Създаване на общност

Потребителите растат с бързи темпове. Повечето от тях са именно от милениум поколението (родени между средата на 80-те години и началото на XXI век) – в момента средната възраст на клиентите е 29 години. Създава се и общност – някои от тях обсъждат помежду си инвестиционни стратегии в групи във Facebook и Reddit.

Основателите на Robinhood планират да използват новия капитал, за да разраснат бизнеса си извън САЩ. Експанзията е трудна и заради регулаторните режими и пречки на различните пазари.

Отделно Тенев и Бат удвояват усилията си, за да образоват новите потребители – вече работи система за препоръки, която цели да привлече нови клиенти.

Успехите на Robinhood ги правят едни от най-респектираните имена в Силициевата долина. През миналата година Тенев беше обявен за един от най-перспективните млади предприемачи в изданието на Forbes 30 Under 30 в раздел „Финанси“.

През тази година Fast Company пък ги нареди сред най-иновативните бизнес лидери. А Тенев и Бат не мислят да спират, а да продължат да нарушават спокойствието на хищните вълци – брокери.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Емилова посочи най-доброто сирене на пазара и предупреди за смъртна опасност
Next: Кауфланд излезе с извънредно съобщение за свършени продукти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Нещо страшно е в Истанбул! Много хора са отнесени с коли и автобуси
  • Жената до Меди – нежна красавица, ето коя е тя:
  • Емилия след тежката катастрофа: Камелия и Цветин са моите ангели!
  • Мартин Елвиса избухна срещу „Игри на волята” и обвини продукцията, че толерира един от участниците – Боян. Бившият ерген публикува видео в социалните мрежи, в което не скри възмущението си от правилата на една от битките и поведението на водещите.
  • Баба Ванга „предсказала“ за 2027 г.: финансова криза, нов руски лидер и хора със свръхспособности 👇 👇 👇
  • Големите вериги искат спешна среща с Румен Радев – плашат с празни рафтове по магазините!
  • Иво Сиромахов попиля “Ергенът” с ироничен пост във фейсбук, в който многократно уверява, че изобщо не гледа предаването, докато в същото време коментира подробно участничките и случващото се в него.
  • След сватбата с 650 гости Тони Стораро призна с горчилка: „Допуснахме голяма грешка с Емрах“
  • РазбрA се кой е мистериознuят зет на Марта ВAчкова, баща на първото й внучE:…
  • Преди 13 минути излезе новината за Меди, той е..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.