Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Токев показа дъщеря си и разкри: Когато излязох от затвора и отидох на пазар за
  • Новини

Токев показа дъщеря си и разкри: Когато излязох от затвора и отидох на пазар за

Иван Димитров Пешев декември 27, 2022
tostktaksodas.jpg

Готвачът Андре Токев показа в национален ефир малката си дъщеря Елиза Токева.

От началото на годината до 20 юли известният кулинар беше в затвора, след като през ноември 2021 г. бе заловен да шофира пиян, с разкъсани гуми на автомобила си, само по джанти. Токев реши да се покае публично и да сключи споразумение с прокуратурата. И да лежи ефективно. Беше осъден на 10 месеца затвор, но впоследствие присъдата му беше намалена с три месеца.

На Коледа след поуката от живота Андре и Елиза Токеви се явиха заедно в студиото на “Преди обед” по bTV.

“Случилото се е прочетена и затворена страница. Разбира се, животът след тези събития се промени. Мисля, че сега нещата са още по-добре, защото някой път човек има нужда да се дръпне настрани.

Не изпускай тези оферти:

Или някой да го дръпне. И да осъзнае или преосъзнае смисъла на живота си. Пълната подкрепа – моето семейство беше винаги до мен не сто, а хиляда процента. И Елиза, и Рената, и моята съпруга много ми помогнаха, за да преодолеем тази задача. Даже сега се чувстваме още по-добре, защото това нещо ни сплоти още повече”, заяви Андре Токев.

“Не можеш да претегляш ситуацията, защото изпитваш винаги любов и уважение към родителите си, независимо какво се е случило. И това е най-важното, коет очовек трябва да запази през живота си. това са хора, които са те създали и са ти дали страшно много. В такива моменти трябва да разбереш, че подкрепата, която можеш да им даде, няма кой друг да им даде.

Имаше огромно разочарование, няма да го скрия. Беше ми много тежко да разбера и да осъзная, че точно тази фигура изведнъж прави не само грешка, но представата, изградена от него самия, се срутва пред очите ти. Опитах се да го погледна наново, със съвсем различни очи. Видях човек, който искрено съжалява. Човек, който не се предаде.

В тази ситуация много хора не само, че биха се предали, но биха избягали от отговорност. Той тогава ме погледна, каза: “Това е моето решение. Надявам се като семейство да останем всички заедно.” Защото има всякакви пътища – може да решим да не си говорим или да предприемем нещо друго. Радвам се. Намерихме съвсем нов път един към друг”, заяви Елиза Токева.

“Никога не съм имал съмнения в семейството си, защото ние сме много сплотени и си помагаме. Но имаше приятели, които наистина се отдръпнаха и видяха нещо различно в мен.

Имаше много хора, които коментираха случилото се, въпреки че не са в ситуацията. Днес е такъв празник, в който бих казал – в България трябва да се научим да даваме на хората втори шанс. Да умеем да прощаваме и да дадем на хората, които искат да се променят и да продължат напред, шанс да го направят. А не да не им създаваме почва за развитие и те пак да не намерят този правилен път”, добави Андре Токев.

Той каза, че не просто иска да започне на чисто, но и да помага на други хора да получават своя втори шанс в живота.

“Звучи малко странно, но дори като отида на пазар за зеленчуци, хора ме поздравяват, че съм поел отговорност и съм изтърпял наказанието си. Това ми дава сили. Искам това, което мога, в някакъв вид каузи да помогна и аз на хората да имат втори шанс. Или да помогна на деца. Или това, което правя в кухнята чрез храната. Аз правя удоволствие чрез храна, това мога най-добре да правя”, каза шеф Токев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рокада в Нова тв: Виктор Николаев аут от ефира
Next: Знаците на зодиака, за които 2023 ще бъде златна година: прогноза от Тамара Глоба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.