Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят
  • Новини

Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
elelelenanana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бившата румънска министърка на туризма Елена Удря, която днес беше осъдена окончателно на шест години затвор за корупция, е заловена в България и ще бъде предадена на румънските власти, съобщи БТА.

“В резултат на сътрудничеството между специализираните структури в рамките на министерството на вътрешните работи и властите в България жената, на чието име беше издадена заповед за изпълнение на присъда затвор, е открита на територията на България. Продължават специфичните дейности с оглед на предаването на жената на властите в Румъния”, съобщи румънската полиция.

По-рано днес Удря беше осъдена окончателно на шест години затвор по обвинения във вземане на подкуп и злоупотреба със служебно положение. Петчленен състав на Върховния касационен съд отхвърли като неоснователните исканията на Елена Удря и останалите обвиняеми по делото за анулиране на присъдите по делото “Галавечер на Буте”.

Според прокурорите през 2011 г. е сключен договор за услуги между министерството на туризма, ръководено от Удря, и фирма на тогавашния председател на Румънската федерация по бокс Рудел Обрежа за рекламиране на страната по време на официални прояви с участието на известния боксьор Лучиан Буте.

Прокурорите твърдят, че Удря е използвала популярността на Буте, който по това време е световен шампион на Международната боксова федерация, за да трупа предизборен капитал, използвайки два милиона евро държавни средства.

Според телевизия Диджи 24 Елена Удря е напуснала Румъния с автомобил през Гюргево, след което е обявена за международно издирване. Тя е напуснала страната легално, тъй като не й била наложена мярка, забраняваща това.

Не за първи път път Елена Удря бяга от страната, отбелязва телевизията. Тя направи това и през 2019 г. – преди произнасянето на окончателното съдебно решение по същото дело, чието анулиране поиска по-късно. Тогава тя също излезе от Румъния през Гюргево, насочвайки се първоначално към Гърция, а след това към Коста Рика.

Елена Удря беше заловена в Коста Рика, където прекара два месеца в ареста преди решение на Конституционния съд, анулиращо окончателната й присъда. След това беше освободена и се върна в Румъния.

49-годишната Елена Удря, бивш министър на регионалното развитие и на туризма и кандидат на президентските избори през ноември 2014 г., стана известна благодарение на близките си връзки с бившия президент Траян Бъсеску. За кратко тя беше лидер на неговата партия “Народно движение”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години
Next: Мрежата ври и кипи за националното предателство на Петков, разкрито от Слави Трифонов

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.