Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят
  • Новини

Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
elelelenanana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бившата румънска министърка на туризма Елена Удря, която днес беше осъдена окончателно на шест години затвор за корупция, е заловена в България и ще бъде предадена на румънските власти, съобщи БТА.

“В резултат на сътрудничеството между специализираните структури в рамките на министерството на вътрешните работи и властите в България жената, на чието име беше издадена заповед за изпълнение на присъда затвор, е открита на територията на България. Продължават специфичните дейности с оглед на предаването на жената на властите в Румъния”, съобщи румънската полиция.

По-рано днес Удря беше осъдена окончателно на шест години затвор по обвинения във вземане на подкуп и злоупотреба със служебно положение. Петчленен състав на Върховния касационен съд отхвърли като неоснователните исканията на Елена Удря и останалите обвиняеми по делото за анулиране на присъдите по делото “Галавечер на Буте”.

Според прокурорите през 2011 г. е сключен договор за услуги между министерството на туризма, ръководено от Удря, и фирма на тогавашния председател на Румънската федерация по бокс Рудел Обрежа за рекламиране на страната по време на официални прояви с участието на известния боксьор Лучиан Буте.

Прокурорите твърдят, че Удря е използвала популярността на Буте, който по това време е световен шампион на Международната боксова федерация, за да трупа предизборен капитал, използвайки два милиона евро държавни средства.

Според телевизия Диджи 24 Елена Удря е напуснала Румъния с автомобил през Гюргево, след което е обявена за международно издирване. Тя е напуснала страната легално, тъй като не й била наложена мярка, забраняваща това.

Не за първи път път Елена Удря бяга от страната, отбелязва телевизията. Тя направи това и през 2019 г. – преди произнасянето на окончателното съдебно решение по същото дело, чието анулиране поиска по-късно. Тогава тя също излезе от Румъния през Гюргево, насочвайки се първоначално към Гърция, а след това към Коста Рика.

Елена Удря беше заловена в Коста Рика, където прекара два месеца в ареста преди решение на Конституционния съд, анулиращо окончателната й присъда. След това беше освободена и се върна в Румъния.

49-годишната Елена Удря, бивш министър на регионалното развитие и на туризма и кандидат на президентските избори през ноември 2014 г., стана известна благодарение на близките си връзки с бившия президент Траян Бъсеску. За кратко тя беше лидер на неговата партия “Народно движение”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години
Next: Мрежата ври и кипи за националното предателство на Петков, разкрито от Слави Трифонов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.