Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що звънна телефонът на Радев, веднага вдигна, Макрон е! Съдбовно за България, ето какво ще правим
  • Новини

Току-що звънна телефонът на Радев, веднага вдигна, Макрон е! Съдбовно за България, ето какво ще правим

Иван Димитров Пешев май 19, 2022
makakraonradevv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Президентът Румен Радев проведе телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Европейската перспектива на страните от Западните Балкани, последиците от военните действия в Украйна и променената среда за сигурност в Европа бяха във фокуса на разговора.

В интерес на стабилността на Обединена Европа е всяка страна кандидат за член на ЕС да отстоява европейските ценности, свързани с правата на нейните граждани, и България очаква категорични резултати от страна на Република Северна Македония (РСМ) в тази насока, преди да даде съгласието си за започване на преговори, посочи по време на разговора българският държавен глава.

Румен Радев заяви също, че между България и Република Северна Македония беше постигнато съгласие за изготвяне на пътна карта, която да очертае краткосрочни и дългосрочни цели, чието изпълнение да придвижи напред процеса на европейска интеграция за югозападната ни съседка, но все още няма резултати в тази насока. Очакването на страната ни за правно обвързващи гаранции, които да залегнат в преговорната рамка за Република Северна Македония и да гарантират изпълнението на поетите ангажименти от страна на РСМ, също бе отбелязано от президента.

Радев подчерта и че неизпълнението на Двустранния договор за приятелство и добросъседство и сътрудничество от страна на РСМ, пет години след неговото подписване, изисква конкретни стъпки и резултати, изпълнението на които да възстанови и укрепи доверието ни.

Президентът Еманюел Макрон изрази готовността на Франция да подкрепи България, така че Военновъздушните сили на страната ни да не загубят отбранителни способности до получаването на предплатените от България изтребители F-16.

Междувременно в телефонен разговор президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски са се съгласили, че няма време за губене по отношение на процеса на разширяване на ЕС и интеграцията на Северна Македония, като са подчертали, че “по-нататъшните забавяния могат да имат сериозни регионални последици и да отворят широко вратата за засилено влияние на трети страни в региона, превръщайки въпроса за разширяването на ЕС със Западните Балкани в сериозен проблем със сигурността”, информират от правителствената пресслужба в Република Северна Македония.

Ковачевски е поздравил Макрон с победата на президентските избори и му е пожелал успешен втори мандат като държавен глава, подчертавайки “интензивния политически диалог през последните няколко години и ангажираността на президента Макрон и Република Франция по отношение на разширяването на ЕС и интеграцията на Република Северна Македония.

“Традиционното приятелство между двете страни, се обогатява от активизирането на икономическото сътрудничество, което през изминалата година получи нова глава с влизането на Френската агенция за развитие в Северна Македония”, са подчертали в телефонния си разговор Ковачевски и Макрон, пише в съобщението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кой ни управлява: Лъсна несметното богатсво на зам-шефката на парламента Росица Кирова
Next: Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.