Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тончо Токмакчиев изригна срещу комунизма: 10 години чакахме за Лада, как може да се говори, че сега живеем по-зле
  • Новини

Тончо Токмакчиев изригна срещу комунизма: 10 години чакахме за Лада, как може да се говори, че сега живеем по-зле

Иван Димитров Пешев май 16, 2022
toncoohuhh.jpg

Известният комик Тончо Токмакчиев е сред най-големите противници и критици на комунизма. За него някогашният тоталитарен режим, който властваше у нас, е бил пълна глупост и е влачил държавата назад.

Тончо Токмакчиев не понася времето на Тодор Живков

Актьорът е роден в Бургас, но живее в София от 30 години. Преди падането от власт на Тодор Живков той е бил принуден да живее в родния си град и не е можел да дойде в столицата, където е меката на актьорството в България.

Веднага след обявяването на демокрацията обаче Токмакчиев се озовава в София за постоянно. Преди това той също е бил в столицата, но само като студент, тъй като е учил в НАТФИЗ.

Тончо Токмакчиев мрази комунистите в червата

Тончо Токмакчиев не понася ограниченията на социализма и неведнъж го е казвал. Той държи да подчертава винаги, когато може, че онова време е било много неприятно за България, за да го знаят днешните поколения.

„Нека младите да знаят, че имаше време, когато се редяхме по 10 години за една „Лада“. Това са неща, които е хубаво да се знаят днес, когато си мислим, че живеем много лошо.“ – сподели преди време актьорът в ефира на БНТ.

„Не мисля, че е имало човек, който да харесва онова време. Носталгията днес по тези минали времена е носталгия на хората по младостта. Няма как да им липсва, че чакаш години за кола, и то каквато ти дадат, че се редиш на опашки за кренвирши, ама то и кренвирши нямаше (сме се). Аз съм израснал в Бургас и лятно време нито ядене имаше, нито бира, нищо нямаше.“, казва Токмакчиев.

Днес мнението му не се е променило. Той продължава да има крайно негативно мнение за социализма и е щастлив, че живеем в друго време.

Тончо Токмакчиев, макар да мрази комкунистите, никога не се е определял като седесар. Миналата година беше кандидат за кмет на София и беше подкрепен от Зелените.

Факт е, че никой от „Ку-ку“ не е почитател на социализма и неслучайно в предаването главно място заемаше кукла, която осмиваше Тодор Живков. Цели три десетилетия по-късно нищо не се е променило.

Той вижда големият проблем на българите днес, че те просто нямат желание за работа. Според него, това е остатък от социализма.

„Имам усещането, че на хората тук не им се работи. Аз си го обяснявам със социализма. Толкова много години хората бяха отделени от земя и имот, които се взимаха, после връщаха, големи простотии. Всичко това ги научи да не носят отговорност.“, смята продуцентът на „Шоуто на Канала“, което вече не се излъчва.

Хубавото днес, според актьора, е, че българинът има право на избор. Ако не му харесва тук, отива в Париж, от там в Берлин и после където си поиска. Докато по време на соца това е било невъзможно.

Самият Тончо беше постоянно в движение преди пандемията. Обикаляше света, за да изнася представления. Нещо, което при социализма е нямало никога да постигне.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любо Нейков в депресия след провала на шоуто си
Next: Жена съм и не се бръсна, проблем?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.