Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топ кардиологът проф. Иво Петров разкри какво е опасно да се прави в жегите
  • Новини

Топ кардиологът проф. Иво Петров разкри какво е опасно да се прави в жегите

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
profqifiqvoqovw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Известният кардиолог проф. Иво Петров – национален консултант по инвазивна кардиология, обясни, че горещото време създава повишени изисквания към сърдечносъдовата система и затова пациентите, които вече имат някакъв проблем, чувстват неразположение по време на жегите. Топлото време е един от факторите, който представлява стрес за организма.

Горещините са риск за здравето на много хора. В рисковите групи попадат децата, бременните, по-възрастните, хората с ниско и високо кръвно, със сърдечна недостатъчност, с периферно-съдова и венозна болест, както и тези с мозъчносъдови заболявания и хронични заболявания на бъбреците.

Всички те трябва да се пазят в жегите, а в обедните часове на деня да стоят на закрито. Заради горещините високо кръвно вдигат и хора, които по принцип не са хипертонични пациенти, обясни още проф. Петров.

Много често обаче след кратък период на разширение на кръвоносните съдове по кожата следва период на свиване и това провокира хипертонична криза. Артериалното налягане рязко се покачва, като при всеки човек стойностите са различни. За хипертоник кризата означава показания на апарата от порядъка на 180/100, докато за иначе здравите хора хипертонична криза може да има и при 150/90.

Хипертоничната криза изисква внимателно наблюдение от лекар и няколко дни пълна почивка. В жегите не трябва да се пие никакъв алкохол, да се внимава с напитките, които съдържат кофеин, и да се приемат много течности. Всички алкохолни напитки, включително и бирата, обезводняват.

За хората с ниско кръвно най-важното е да поемат много течности. Те също трябва да внимават с кафето – то е диуретик и след началния етап на покачване на кръвното всъщност кофеинът го сваля.

Голямата разлика в температурата навън и вътре в помещението, където работи климатик, е стрес за организма. И той определено носи риск, защото в тези условия изискванията към сърцето се повишават прекомерно. И всички трябва да сме внимателни.

Съветът се отнася особено за тези хора, които имат някакъв сърдечносъдов проблем.
Важно: Какво да правим при инфаркт, ако сме сами

При болни с хипертония, исхемична болест на сърцето опасността е голяма. Особено при болни с исхемична болест на сърцето влизането от топло на много студено е предпоставка за спазъм на коронарните артерии. И когато този спазъм се насложи на една вече образувала се стеноза, кръвоснабдяването се влошава още повече. Тези хора е по-разумно да не се излагат на риск и да избягват голямата амплитуда в градусите, обяснява кардиологът.

Количеството вода за здравите и болните също е различно. Здравите могат да пият до 3 литра, но тези, които имат развита сърдечна недостатъчност, трябва да са по-предпазливи. За тях 3 литра са твърде много. Безспорно водно-солевият баланс трябва да се възстанови, но в същото време не бива да се прекалява с количеството течности, които се приемат през деня. Оптималното количество за сърдечноболните е 2 литра.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този изследовател беше тотално зашеметен от това, което откри под ледовете
Next: Винaги кaтo ми се зaпуши кaнaлa пуcкaм caмo eднo хaпчe и зa секунди изтичa вoдaтa

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.