Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топ синоптик каза кога се връща студът. Ето къде ще натрупа сняг
  • Новини

Топ синоптик каза кога се връща студът. Ето къде ще натрупа сняг

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
sgoodgkfdkhmfhgf.png

След тези валежи, които преминаха вчера, от днес ще има повече слънце, мъглите ще са често явление, особено по поречието на Дунав, Марица и Тунджа. В петък отново ни очаква хладна вълна с превалявания и сериозно захлаждане. Температурите в планините в събота ще бъдат около минус 7 градуса.

Това каза синоптикът Петър Янков. По най-високите части ще вали сняг, стана ясно от думите му.

„Още в петък ще завали в местата, които са над 1000 метра надморска височина. Така че в събота на местата над 2500 метра ще има снежна покривка от около 10 см, като повече ще бъде снегът в Рила и Пирин. В неделя ще има повече слънце. Температурите в почивните дни ще се движат в рамките на 12 до 17-18“, допълни Янков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той поясни, че ще има и увеличение на вълнението на морето.

„В понеделник отново се повишават температурите, във вторник следва ново захлаждане, но температурите в населените места ще се движат между 10 и 15 градуса. При тези температури и преминаването на облачни дъждовни системи – по планините вали сняг. Но снежната покривка ще бъде незначителна. Така че следващата седмица очакваме валежи с количества до 15-20 литра на квадратен метър“, подчерта синоптикът.

Янков предупреди, че във вторник и сряда се очаква бурно вълнение по морето, като вълните ще достигат 4-5 метра.

„Това затопляне, в което се намираме сега, започва горе-долу през 1850 година, като продължава до днес. В момента се намираме в апогея, след което следва едно постепенно захлаждане, но някъде след около 100-150 години, ако не се променят някои геофизични параметри на Земята, ще започне захлаждане. В Антарктида чувствително се повишава температурата на водата“, разясни гостът.

Синоптикът коментира и червеното сияние, което беше видяно на няколко места в България: „Хипотезите са много – геофизиците констатират, че в този период е имало силна геомагнитна буря, но не чак толкова силна, за да предизвика такова сияние, което да се вижда от нашите географски ширини. За да се види такова сияние у нас, трябва да се осъществи на около 400 километра.“

Янков е на мнение, че Западна Африка ще се отдели, ще стане остров и тогава ще настъпят изменения както в морските течения, така и на температурата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев отпусна юздите: Обеща повече пари за…
Next: Шефът на Подкрепа зарадва всички пенсионери с новина за Коледа, пожелават му Бог да го поживи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.