Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топ удар на МВР! Арестуваха сина на голям български политик. Няма прошка
  • Новини

Топ удар на МВР! Арестуваха сина на голям български политик. Няма прошка

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
mvmrmrmraaart.jpg

В четвъртък вечерта кметът на Панагюрище Никола Белишки разпространи в социалната мрежа видеоклип как синът му е арестуван на 26 април от трима цивилни полицаи.

Според него по анонимен сигнал и без заповед.

Иван, прочул се напоследък със запалването на руското знаме в центъра на столицата при първото голямо шествие в подкрепа на Украйна, бил задържан, докато със съпругата му Габриела гостували на нейните баба и дядо в с. Ломница. Пътят до къщата бил черен и разбит и Иван оставил колата си на няколкостотин метра от имота.

На 26 април решил да нагледа автомобила, защото на следващия ден планирали да пътуват към Панагюрище, разказа баща му.

При автомобила Иван срещнал тримата цивилни полицаи, които му казали, че в близост е имало пожар, и го попитали дали не е видял нещо. Поканили го и да даде показания в Кюстендил. И последвал опит за арест.

След инцидента оперативните работници твърдели, че младият Белишки побегнал и оказал съпротива при задържането му. Затова го заподозрели, че е направил пожара.

Той пък твърди, че бил нападнат от полицаите и арестуван безпричинно. Когато го задържали, на мястото пристигнала и съпругата му Габриела. Тя заснела всичко с телефона си и на няколко пъти попитала полицаите защо арестуват мъжа , но не получила отговор.

В момента Иван Белишки е в ареста в Кюстендил с мярка “задържане под стража” по обвинения за нанасяне на леки телесни повреди на двама полицаи, съобщи баща му.

Според МВР обаче арестът е по съвсем друг повод:

“Полицаи са задържали 22-годишен мъж за умишлено причиняване на пожар в чужд имот – сухи треви и ниска растителност, в землището на с. Ломница. Спасена от пламъците е 50 дка смесена гора.

От автомобила (който е бил паркиран в близост до запаления терен) на задържания служителите са иззети патрон и пистолет. В къщата в Ломница са открити и иззети 2 пистолета, ловна пушка и над 400 патрона от различен калибър.

При задържането 22-годишният е бил въоръжен с пистолет и нож, оказал е съпротива и е нанесъл телесна повреда на полицай, който е с разкъсно-контузна рана на главата”.

“Синът ми не е извършвал никакъв палеж. За това говори фактът, че няма повдигнато подобно обвинение. Освен това той не обитава имот в Ломница, а е бил там на гости. При ареста у него са намерени законно притежаван газсигнален пистолет и джобно ножче.

Газсигналният пистолет е законно притежаван от мен – остана в колата след възстановката на Априлското въстание в село Баня.

Намерените пушка и два пистолета във въпросния имот не са на сина ми, а на друг човек, който ги притежава законно. За това срещу сина ми няма повдигнато такова обвинение. Той единствено е задържан и обвинен за нанасяне на леки телесни повреди на двама полицаи”, разказа Никола Белишки.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Телевизиите гръмнаха с новината! Смъртта подгони Кирил Петков. Премиерът на косъм
Next: Страшната връзка между Третата световна война и плановете на Владимир Путин в Украйна

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.