Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топ удар на МВР! Арестуваха сина на голям български политик. Няма прошка
  • Новини

Топ удар на МВР! Арестуваха сина на голям български политик. Няма прошка

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
mvmrmrmraaart.jpg

В четвъртък вечерта кметът на Панагюрище Никола Белишки разпространи в социалната мрежа видеоклип как синът му е арестуван на 26 април от трима цивилни полицаи.

Според него по анонимен сигнал и без заповед.

Иван, прочул се напоследък със запалването на руското знаме в центъра на столицата при първото голямо шествие в подкрепа на Украйна, бил задържан, докато със съпругата му Габриела гостували на нейните баба и дядо в с. Ломница. Пътят до къщата бил черен и разбит и Иван оставил колата си на няколкостотин метра от имота.

На 26 април решил да нагледа автомобила, защото на следващия ден планирали да пътуват към Панагюрище, разказа баща му.

При автомобила Иван срещнал тримата цивилни полицаи, които му казали, че в близост е имало пожар, и го попитали дали не е видял нещо. Поканили го и да даде показания в Кюстендил. И последвал опит за арест.

След инцидента оперативните работници твърдели, че младият Белишки побегнал и оказал съпротива при задържането му. Затова го заподозрели, че е направил пожара.

Той пък твърди, че бил нападнат от полицаите и арестуван безпричинно. Когато го задържали, на мястото пристигнала и съпругата му Габриела. Тя заснела всичко с телефона си и на няколко пъти попитала полицаите защо арестуват мъжа , но не получила отговор.

В момента Иван Белишки е в ареста в Кюстендил с мярка “задържане под стража” по обвинения за нанасяне на леки телесни повреди на двама полицаи, съобщи баща му.

Според МВР обаче арестът е по съвсем друг повод:

“Полицаи са задържали 22-годишен мъж за умишлено причиняване на пожар в чужд имот – сухи треви и ниска растителност, в землището на с. Ломница. Спасена от пламъците е 50 дка смесена гора.

От автомобила (който е бил паркиран в близост до запаления терен) на задържания служителите са иззети патрон и пистолет. В къщата в Ломница са открити и иззети 2 пистолета, ловна пушка и над 400 патрона от различен калибър.

При задържането 22-годишният е бил въоръжен с пистолет и нож, оказал е съпротива и е нанесъл телесна повреда на полицай, който е с разкъсно-контузна рана на главата”.

“Синът ми не е извършвал никакъв палеж. За това говори фактът, че няма повдигнато подобно обвинение. Освен това той не обитава имот в Ломница, а е бил там на гости. При ареста у него са намерени законно притежаван газсигнален пистолет и джобно ножче.

Газсигналният пистолет е законно притежаван от мен – остана в колата след възстановката на Априлското въстание в село Баня.

Намерените пушка и два пистолета във въпросния имот не са на сина ми, а на друг човек, който ги притежава законно. За това срещу сина ми няма повдигнато такова обвинение. Той единствено е задържан и обвинен за нанасяне на леки телесни повреди на двама полицаи”, разказа Никола Белишки.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Телевизиите гръмнаха с новината! Смъртта подгони Кирил Петков. Премиерът на косъм
Next: Страшната връзка между Третата световна война и плановете на Владимир Путин в Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.