Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Торене с пепел – ето за кои растения е пагубно
  • Новини

Торене с пепел – ето за кои растения е пагубно

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
trarosofdfkvkfdbkgf.png

Не всички градински растения понасят добре торенето с пепел. Някои могат да бъдат увредени от твърде големи количества от тази съставка. Ако планирате да използвате пепел като тор, имайте предвид, че някои растения не понасят алкална среда или излишък от калий и соли. Ето някои от тях.

Растенията, които не трябва да торите с пепел Азалия, рододендрон, камелия, хедър и боровинка – тези растения предпочитат кисела почва и могат да страдат от излишък на алкали, когато използвате пепел за подхранването им. Картофи, домати, краставици, патладжани и чушки – тези растения не обичат излишния калий, който може да се натрупа в почвата с честа употреба на пепел.

Магданоз, копър, мента, босилек и лайка – тези растения не обичат излишните соли, които могат да увредят корените им. Ако искате да използвате пепел като тор, ето няколко съвета, които ще ви помогнат да избегнете негативни последици: Използвайте пестеливо пепелта, без да преовлажнявате почвата. Преди да използвате пепел, разберете какво pH предпочитат вашите растения. Не използвайте пепел за растения, които не обичат алкална среда, излишък на калий или соли.

Преди да използвате пепелта, проверете я за наличие на тежки метали и други вредни вещества в нея. Коментираната съставка е отличен органо-минерален тор, с който можете да извършвате както кореново, така и листно подхранване. Не се препоръчва нейното смесване с органични и амонячни торове (за да се избегнат загуби на амоняк), както и с водоразтворими фосфатни торове (пепелта намалява усвояването на фосфатите от растенията). Всички семена могат да бъдат накиснати в инфузия на пепел (като стимулант на растежа) преди засаждане.

За целта 3 супени лъжици от прахообразната съставка се разтваря в 1 литър вода в продължение на една седмица, като периодично се разклаща, за да се осигури равномерно разтваряне на частиците. Прецедената запарка се разрежда с вода 1:3 преди употреба. Разтвор със сапун ( от 4 супени лъжици пепел + 2 супени лъжици вода, към които се добавя 1/3 парче сапун за пране, разтворен в 2 литра топла вода) се напръсква върху градински растения, за да ги предпази от пъпкови акари, лукови и морковени мухи , гъсеници.

Прахът от пепел се използва за опрашване на картофени клубени преди засаждане (1 кг на 30 кг клубени) и поръсване на части от месести коренища на цветни луковици при разделянето им.

Сухата пепел се разпръсква директно под растенията, ако са нападнати от охлюви – безгръбначните обикновено отказват да се движат по такъв „килим“. Можете също така да поръсите тази съставка върху растенията, увредени от бяло и сиво гниене и брашнеста мана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само това не беше правил Ники Василковски в ефир: Ще запаля…
Next: Откриха стар ръкопис от Родопите с плашещо сказание: България изчезва през 2084 г.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.