Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тотален обрат: Студове, мъгли и дъжд удрят България след тази дата
  • Новини

Тотален обрат: Студове, мъгли и дъжд удрят България след тази дата

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
stqwstdhfdhfghgf.png

„Много необичайно съвпадение на едно и също развитие на атмосферата в един и същ район.

Този лош късмет дали не е някаква тенденция за бъдещето на този регион, защото и двата циклона, които донесоха проблемите на хората в Гърция, се подхранваха от много топлата вода на Средиземноморието в тази част на годината.

Тя беше с 3-4 градуса над нормалната. Очакванията са, че и през следващите години ще бъде така“.

Това коментира в ефира на bTV климатологът Симеон Матев.

 

„Няма да е изненада, ако тези ситуации ще бъдат по-чести. По-топлата вода е един от факторите“, добави той.

 

„Обръщам внимание върху голямата площ, на която падат валежите в Гърция. У нас те са по-точкови и на по-малка площ. Почти цяла Централна и Южна Гърция е обхваната от валежи над 70 милиметра. Това е огромно количество вода. 260 милиметра са 26 големи кофи, изсипани върху един квадратен метър. Умножете по площта, върху която се извалява, това е тонове вода, която помита всичко по пътя си“, посочи климатологът.

 

„Центърът на циклона „Елиас“ отслабна и през следващите часове ще се премести към Турция. Възниква въпросът до какво ще доведе там. У нас вчера в района на Странджа имаше валежи над 30-50 литра, което е сериозно количество, но бързо затихна ситуацията. Може и Черно море да започне да оказва влияние. То също е с 3 градуса над нормата“, каза още Симеон Матев.

Какво да очакваме времето у нас?

„Октомври ще започне с топли температури. Ще има температури от 26 до 31 градуса до 4 и 5 октомври. На 5 октомври есента по-настойчиво ще покаже кой трябва да е господар – ще има застудяване, а температурите ще паднат с до 10 градуса. Сутрините след 5 октомври ще са есенни, ще има сутрешни мъгли“, обясни климатологът.

„Септември тази година е бил много по-топъл от обичайното, но не е най-топлият. Най-топъл е бил през 1994 година. Лятото тогава продължава до края на септември. Има и други години с подобна аномалия – 1918 година, но ние не си я спомняме. Средната температура за този септември е по-висока от тази за юни, което е стресиращо“, допълни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Някои шофьори не знаят за тези глоби от КАТ: За хвърлен фас, опръскан пешеходец и още много (СПИСЪК)
Next: Извънредно! Без никакво отлагане: Премиерът каза какво ще правят с централите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.