Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тотален обрат: Студове, мъгли и дъжд удрят България след тази дата
  • Новини

Тотален обрат: Студове, мъгли и дъжд удрят България след тази дата

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
stqwstdhfdhfghgf.png

„Много необичайно съвпадение на едно и също развитие на атмосферата в един и същ район.

Този лош късмет дали не е някаква тенденция за бъдещето на този регион, защото и двата циклона, които донесоха проблемите на хората в Гърция, се подхранваха от много топлата вода на Средиземноморието в тази част на годината.

Тя беше с 3-4 градуса над нормалната. Очакванията са, че и през следващите години ще бъде така“.

Това коментира в ефира на bTV климатологът Симеон Матев.

 

„Няма да е изненада, ако тези ситуации ще бъдат по-чести. По-топлата вода е един от факторите“, добави той.

 

„Обръщам внимание върху голямата площ, на която падат валежите в Гърция. У нас те са по-точкови и на по-малка площ. Почти цяла Централна и Южна Гърция е обхваната от валежи над 70 милиметра. Това е огромно количество вода. 260 милиметра са 26 големи кофи, изсипани върху един квадратен метър. Умножете по площта, върху която се извалява, това е тонове вода, която помита всичко по пътя си“, посочи климатологът.

 

„Центърът на циклона „Елиас“ отслабна и през следващите часове ще се премести към Турция. Възниква въпросът до какво ще доведе там. У нас вчера в района на Странджа имаше валежи над 30-50 литра, което е сериозно количество, но бързо затихна ситуацията. Може и Черно море да започне да оказва влияние. То също е с 3 градуса над нормата“, каза още Симеон Матев.

Какво да очакваме времето у нас?

„Октомври ще започне с топли температури. Ще има температури от 26 до 31 градуса до 4 и 5 октомври. На 5 октомври есента по-настойчиво ще покаже кой трябва да е господар – ще има застудяване, а температурите ще паднат с до 10 градуса. Сутрините след 5 октомври ще са есенни, ще има сутрешни мъгли“, обясни климатологът.

„Септември тази година е бил много по-топъл от обичайното, но не е най-топлият. Най-топъл е бил през 1994 година. Лятото тогава продължава до края на септември. Има и други години с подобна аномалия – 1918 година, но ние не си я спомняме. Средната температура за този септември е по-висока от тази за юни, което е стресиращо“, допълни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Някои шофьори не знаят за тези глоби от КАТ: За хвърлен фас, опръскан пешеходец и още много (СПИСЪК)
Next: Извънредно! Без никакво отлагане: Премиерът каза какво ще правят с централите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.