Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тотално неочаквано, право в сърцето! Нанесоха най-тежкия удар на отчайващите се руски войници в Украйна
  • Новини

Тотално неочаквано, право в сърцето! Нанесоха най-тежкия удар на отчайващите се руски войници в Украйна

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
ataotaltla.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Технологичният блог Bleeping Computer забелязва съобщения, че множество атаки от вида DDoS, които завладяват сървър, като го наводняват с нежелан трафик, са нарушили достъпа на продавачите на алкохол до портал, използван от руското правителство за координиране на разпространението на алкохол.

Технологичният сайт посочва руския вестник „Ведомости“, който съобщава, че някои производители и дистрибутори на водка нямат достъп до портала EGAIS (ЕГАИС), както се изисква от правителствените разпоредби.

„Поради мащабен срив фабриките не могат да приемат цистерни с алкохол, а клиентите, магазините и дистрибуторите не могат да получат вече поръчаната готова продукция“, пише в съобщението си „Ведомости“.

Технологичният блог Bleeping Computer забелязва съобщения, че множество атаки от вида DDoS, които завладяват сървър, като го наводняват с нежелан трафик, са нарушили достъпа на продавачите на алкохол до портал, използван от руското правителство за координиране на разпространението на алкохол.

Технологичният сайт посочва руския вестник „Ведомости“, който съобщава, че някои производители и дистрибутори на водка нямат достъп до портала EGAIS (ЕГАИС), както се изисква от правителствените разпоредби.

„Поради мащабен срив фабриките не могат да приемат цистерни с алкохол, а клиентите, магазините и дистрибуторите не могат да получат вече поръчаната готова продукция“, пише в съобщението си „Ведомости“.

Централна роля на EGAIS на пазара (shtrih-m.ru)

Вчера много фабрики решават напълно да спрат доставките до складовете и впоследствие да намалят производството си, тъй като са препълнени с продукти, които остават недоставени и не могат да издържат повече.

Bleeping Computer също така установява, че ИТ армията на Украйна, международна група от хакери, която координира атаки срещу руската кибер инфраструктура, е посочила въпросния портал за разпространение на алкохол като цел.

Все пак да не прибързваме със заключенията – „Ведомости“, както много руски новинарски издания, са лоялни към правителството и неговия президент Владимир Путин. Негов собственик е Иван Еремин, когото Financial Times описва като „прокремълски предприемач“.

Възможно ли е “Ведомости” да обвиняват украинските хакери за нещо, което не са направили?

Възможно е, смята технологичният сайт Futurism.

Със сигурност всичко е възможно – DDoS атаките дори може да са реални – но познавайки строгия контрол на дезинформацията в Русия, също така е правдоподобно държавните издания просто да казват на руския народ това, което Кремъл иска да чуе. Също толкова вероятно е тези уебсайтове да не работят по някаква вина на самата Русия или като прикритие за военна некомпетентност.

Това не е първата атака, насочена към вътрешните вериги за доставки на руски продукти, целяща да предизвика смущения и потенциално дори недостиг.

Миналия март базираният в Москва производител на месо и дистрибутор Miratorg обяви новината за кибератака, която е криптирала ИТ системите му, целяща да саботира операциите му. Във фокус тогава бе друга държавна информационна система VetIS, използвана от фирми, занимаващи се във ветеринарната област.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Големите български градове пламнаха от спецчасти на полицията! Масови арести в момента!
Next: На 18 май ще е краят: Още един сектор подкрепя протеста, става страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.